О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 20.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 586 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 3 от 26.06.2008 год., постановено по т.д. № 149/2007 год., на Силистренският окръжен съд при условията на чл.208, ал.1 ГПК е отхвърлил, като неоснователни, предявените в обективно съединяване от касатора срещу С. А. К. от гр. Т. обективно съединени искове- за реално изпълнение на задълженията му, произтичащи от сключен помежду им договор за наем от 15. 02. 2006 год., вписан под № 306 в Службата по вписванията при ТРС – акт № 1* т.1; парт. кн. стр.787/15341 и за предаване ползването на наетия имот с предназначение „т о р и щ е”, представляващ ид. част от недвижим имот № 61044/ масив 61, парцел **** с площ 1дка, в източната незастроена негова част- стопански двор, целия с площ от 19. 218 кв.м., ІV-та категория, местността „П”, по плана на с. З. при съседи: имот № 6* стопански двор МЗ, имот №1050 пасище-мера1 имот № 6* стопански двор. Със същото въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение на Тутраканския районен съд № 80 от 06.06.2007 год., по гр.д. 339/2007 год., в частта с която поради противоречието и със закона е прогласена нищожността на клауза 4, ал.1 от сключения на 15.02.2006 год. между страните договор за наем, вписан под № 306 на СВ при ТРС на 16.02.2006 год. за определения над 10 години наемен срок и производството по делото в тази му част е прекратено. Решението на ТРС по гр.д. № 339/2007 год. е обезсилено и в частта, с която предявеният установителен иск – за признаване за установено по отношение на ТД ”Е” Е. ,
с. Зафирово, че сключеният на 15.02.2006 год. с ответника А вписан на 16.02.2006 год. в Службата по вписвания при ТРС под № 306/ 16.02.2009 год. договор е едностранно прекратен от наемодателя, поради неплащане на три поредни месечни наемни вноски, считано от 16.10.2006 год., като производството по делото и в тази му част е прекратено. В останалата част, с която предявеният с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на неустойка в размер на 30% от дължимата дневна наемна вноска е отхвърлен и са приети за неоснователни и предявените искове за унищожаване на процесния наемен договор, поради измама, крайна нужда и явно неизгодни условия решението на ТРС е оставено в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, позовавайки се на селективните критерии по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че въззивното решение на СОС, предмет на касационната жалба е постановено при противоречива съдебна практика и едновременно с това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В подкрепа на изразеното становище същият е приложил копия от решения на ВДА – № 82/2000 год. и №107/2003 год., както и решение на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 3/20.02.2008 по т.д. № 94/2007 год., но без данни да е влязло в сила.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд не следва да бъде допуснато.
Въведения от законодателя принцип на факултативност на касационното обжалване изисква наличието на две кумулативни предпоставки, от категорията на абсолютните – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и осъществен по отношение на същия поне един от установените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК критерий за селекция, като доказателствената тежест за тях възложена на касатора.
Поради това и преценката на ВКС относно законовите предпоставки за допускане на исканата касация се извършва само въз основа на изложените от касатора доводи, твърдения и удостоверяващи последните доказателства.
В случая касаторът не само не е формулирал съществения правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл- главна предпоставка за допускане на касацията, но такъв не може и да бъде изведен нито от изложените в обстоятелствената част на касационната жалба обстоятелства, нито от съдържанието на приложеното към същата изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
Следователно, доколкото съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК са всякога специфични за конкретното дело, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и обосновали крайния изход от спора, то несъмнено, че твърденията на касатора в обстоятелствената част на касационната жалба, явяващи се по своята същност касационни оплаквания по чл.281 ГПК са правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване.
В тази вр. следва да се посочи, че принципът на равенството на страните в процеса и състезателното начало, основани начала на гражданското съдопроизводство, изключват наличието на процесуална възможност, при отсъствие на каквито и да било доводи в тази насока , касационната инстанция самостоятелно да изведе и формулира въз основа на предмета на спора този съществен за делото въпрос – въведена от законодателя с чл.280, ал.1 ГПК за основна предпоставка за допускане касационното обжалване.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Посочените и приложени по делото решения на ВДА, цитирани по- горе, не формират практика на съдилищата, тъй като са постановени от недържавно правораздавателно учреждение, вън от съдебната система, над актовете на което ВКС по закон не е оправомощен да осъществява инстанционен контрол. Следователно липсва процесуална възможност последните да обосновават противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК с обжалваното въззивно решение и практиката на съдилищата, преодолимо по реда на касационното обжалване.
По съображения, че няма данни да е влязло в сила не се явява източник на твърдяното от касатора противоречие и приложеното с касационната жалба решение на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 3 от 20.02.2008 год. по гр.д. № 94/2007 год.
Не е налице и второто поддържано от касатора основание по за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на закона, както е процедирано в случая, без каквато и да било аргументация на страната относно значимостта на разгледания от въззивния съд правен въпрос / останал също неконкретизиран/ не е достатъчно, за да се приеме, че произнасянето на въззивния съд по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото. Последното винаги е предпоставено било от необходимост да бъде отстранена чрез тълкуване неяснота или непълнота на закона, било да бъде изоставено от съдилищата едно вече възприето в практиката им тълкуване на конкретна правна норма, за да се възприеме друго, отговарящо на настъпила в обществените отношения или в целта на закона промяна, какъвто разглежданият случай не е.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Силистренския окръжен съд № 3 от 26.06.2008 год., постановено по т.д. № 149/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: