3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 11.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 860 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 9405/01.11.2018 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „Костал Дивелопментс“ ООД, „Грийн Парк Проджект“ ООД, „Съни Бийч Кийс“ ООД, „Зара Мобиле“ ООД, „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД, „Костал Инвест“ ООД и „Лондон Естейтс“ ООД, чрез процесуалния представител на дружествата – адв. Е. С., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 446 от 23.10.2018 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 860/2018 г.
Молителите считат, че присъдените в тяхна тежест разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 30 865, 80 лв. са неправилно определени, тъй като размерът им не се подкрепя от представените от ответната страна към списъка по чл.80 ГПК доказателства. Претендират, че договорът за процесуално представителство на ответника по касация предвижда размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес, следва присъденото на ответната страна възнаграждение за осъществено представителство от адвокат да бъде в размер на 19 468, 72 лв. с включен ДДС, а не в определения от съда размер от 30 865, 80 лв. Алтернативно, в случай че съдът счете този аргумент за неоснователен, предвид характера на производството по чл.288 ГПК, правят възражение за прекомерност на претендираното и съответно – присъдено в тяхна тежест адвокатско възнаграждение и молят същото да бъде намалено до законоустановения минимум. Молят и като бъдат отчетени самостоятелните претенции на всяко от дружествата, ВКС да измени постановеното от него определение в частта за разноските като определи пропорционално за всеки един от касаторите дължимата сума.
Ответната страна – Фондът за гарантиране на влоговете в банките, чрез пълномощника си адв. Н. А. – С., в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските.Третото лице–помагач на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н), в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразява становище по молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 446 от 23.10.2018 г., по т. д. № 860 по описа на I т. о. на ВКС за 2018 г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2392 от 20.11.2017 г., по в. т. д. № 4101/2017 г. Със същия съдебен акт съставът на ВКС е приел, че дружествата – касатори „Костал Дивелопментс“ ООД, „Грийн Парк Проджект“ ООД, „Съни Бийч Кийс“ ООД, „Зара Мобиле“ ООД, „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД, „Костал Инвест“ ООД и „Лондон Естейтс“ ООД следва общо да заплатят на насрещната страна – на Фонда за гарантиране на влоговете в банките разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, изразяващо се в изготвянето на отговор на касационната жалба, в размер на 30 865, 80 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. В конкретния случай между страните не спори, а и от приложените към списъка по чл.80 ГПК договор за процесуално представителство от 27.02.2018 г. и фактура № 2144/06.03.2018 г. се установява, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките е заплатил на адвокатско дружество „С. и съдружници“ сумата от 30 856, 80 лв. с ДДС, от които 25 714 лв. – адвокатско възнаграждение и 5 142, 80 лв. дължим ДДС върху договореното възнаграждение. Присъдените от ВКС разноски съответстват на чл.4, ал.1, буква „а“ от сключения между Фондът за гарантиране на влоговете в банките и адвокатско дружество „С. и съдружници“ договор за процесуално представителство, където изрично е предвидено, че сумата в размер на 25 714 лв. е дължима до 12.03.2018 г. с цел да бъде представена към списъка с разноските направени от страната при подаването на отговора на касационната жалба. Същевременно, в чл.4, ал.2 от същия договор страните изрично са уговорили, че в сумите за адвокатско възнаграждение не е включен дължимият данък върху добавената стойност за услугата, който в конкретния случай е 5 142, 80 лв. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението но молителите, че при определяне размера на разноските ВКС е присъдил и сумата по чл.4, ал.1, буква „б“ от договора за правна помощ, предвиждащ допълнително заплащане на 5 000 лв. след допускане на касационната жалба.
Не може да бъде споделено и твърдението за несъобразяване от съда на размера на присъденото възнаграждение с чл.4, ал.1 от договора за процесуално представителство. Действително, с тази клауза от договора е уговорено, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките се задължава да заплати на адвокатското дружество възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но също така е посочена и конкретната дължима сума за извършената услуга, тоест – дължимото възнаграждение е точно определено между страните по договора. Неоснователно е и възражението на молителите, че уговореното с договора за процесуално представителство възнаграждение не е съобразено с материалния интерес по делото. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а конкретния минимален размер на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.6 от същия нормативен акт.
Предвид броя на предявените искове, цената на всеки от тях, както и фактическата и правна сложност на делото, по отношение на уговореното и съответно присъдено адвокатско възнаграждение не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че направеното с молбата по чл.248, ал.1 ГПК възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е преклудирано като несвоевременно въведено, тъй като крайният момент до който същото може да бъде релевирано от страната в производството по чл.288 ГПК е до постановяването на акта на съда.
Неоснователно е и искането за разпределяне на присъдените в полза на ФГВБ разноски пропорционално между касаторите съобразно размера на претенцията на всяко едно от дружествата. Касационната жалба е съвместна, изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК изхожда общо от ищцовите дружества, произнасянето по реда на чл.288 ГПК има за предмет общите правни проблеми, по които е искано допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, съставът на ВКС, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9405/01.11.2018 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „Костал Дивелопментс“ ООД, „Грийн Парк Проджект“ ООД, „Съни Бийч Кийс“ ООД, „Зара Мобиле“ ООД, „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД, „Костал Инвест“ ООД и „Лондон Естейтс“ ООД, за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 446 от 23.10.2018 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. д. № 860/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: