2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 11.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 106 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Ц. против решение от 26.11.2010 г., постановено от Софийски градски съд, адм.отд., ІІІ „б” състав, по гр.д.№ 4467/2010 г.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба се подали писмен отговор, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, като е оставил в сила постановеното в този смисъл решение на районния съд. Съдът е приел, че ищците са установили своето право на собственост върху спорния имот, представляващ апартамент в[населено място], на основание реституция по чл.1 от ЗВСОНИ и наследяване. По отношение на предходни праводатели на ответника, ищците са провели успешно иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, като със сила на пресъдено нещо по отношение на лица, закупили същия имот, е установена недействителността на сделката по придобиването на правото на собственост. Същите тези ответници по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, са прехвърлили правото на собственост върху имота на други лица, които от свое страна на го прехвърлили на ответника по иска с правно основание чл.108 от ЗС, предмет на настоящото производство. Въззивния съд е приел, че ответникът не е придобил имота на основание придобивна давност, каквото правоизключващо възражение е направил, тъй като и по отношение на него изтеклата придобивна давност не се зачита, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В това отношение въззивния съд се е произнесъл, цитирайки тълкуването на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, дадено с ТР №1/2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС, т.3.
В изложението на касационните основания се сочи, че разрешението по приложението по отношение на ответника по делото на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, е в противоречие със задължителна съдебна практика, именно цитираното от въззивния съд ТР №1/2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС, доколкото касаторът счита, че това тълкуване се касае само за хипотези, при които трето лице е придобило правото на собственост от ответник по иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, а не от друго лице, също придобило имота от ответник по този иск.
Сделката, с която ответник по иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ е придобил имот от държавата, при уважаването на предявения иск, е нищожна, т.е. тя не поражда правно действие, в случая вещноправно действие – не се прехвърля правото на собственост от държавата, на ответника по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ. Нищожността на придобивното основание, води до извод, че третите лица не са придобили правата по последващи сделки, като е без значение колко са те, доколкото правата на трети лица, придобити на нищожно основание не се запазват /с изключение на симулативните сделки, изрично посочени от закона в чл.17, ал.2 от ЗЗД/. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.3 на ТР №1/2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Въззивния съд е приел, че и по отношение на ответника, макар той да не е придобил имота чрез сделка с ответника по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, следва да се приложи ограничението за придобивната давност за същия имот, въведено с разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, като този негов правен извод е в съответствие с разясненията, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Липсата на противоречие по така поставения правен въпрос на възприетото от въззивния съд и цитираното тълкувателно решение, води до липса на основанието, посочено от касатора, за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски, в размер на 1500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №0093978/30.12.2010 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2010 г., постановено от Софийски градски съд, адм.отд., ІІІ „б” състав, по гр.д.№ 4467/2010 г.
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц. съд.адрес[населено място], [улица], ет.2, адв.М. Р. да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на В. А. К. и А. А. К. и двамата със съд.адрес[населено място], ул.”Ц. С.” №26а, ет.1, ап.3 адв.Л. Д. сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.