О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 11.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми юни юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1844 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 131 от 14.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 1957/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 9941 от 10.09.2018 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 5753/2018 г.
Частна касационна жалба вх. № 1957 от 25.02.2019 г. против въззивното определение на Варненски окръжен съд е постъпила от „Кашел Мениджмънт България“ ЕООД, [населено място] с изложени оплаквания за незаконосъобразността му. Поддържа се, че решаващите изводи на въззивния съд са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 126, ал.1 ГПК. Приложени са решение № 117 от 02.11.2015 г. по т. д. № 730/2014 г., ІІ т.о. ВКС и определение № 534 от 03.11.2011 г.по ч. гр. д. № 468/2011 г. І г.о. ВКС.
Обстоятелствата по делото са следните:
Производството по гр. д. № 5753/2018 г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба вх. № 27082 от 23.04.2018 г. на „Кашел Мениджмънт България“ ЕООД, [населено място], с която ищецът е предявил против „Спедия“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на наемно правоотношение, възникнало по силата на договор за наем от 24.06.2015 г., както и иск за реално изпълнение на задължението по чл. 3. 2 от посочения договор за наем за осигуряване на спокойно и безпрепятствено ползване на наетия от ищеца обект. В исковата молба са въведени твърдения, че на 24.06.2015 г. ищецът е сключил с „Нове – М. И.“ ООД договор за наем на недвижим имот за десет години, вписан в Служба по вписванията, [населено място]. Твърди, че наетият от него имот е бил придобит от ответника на публична продан, както и че частният съдебен изпълнител е насрочил дата за въвод във владение на купувача. Поддържа, че доколкото договорът е бил вписан, същият е противопоставим на купувача по публичната продан. В срока за отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. С определение № 9941 от 10.09.2018 г. Варненски районен съд е прекратил производството по делото. Приел е, че по отношение на първия иск между същите страни, на същото основание и за същото искане по искова молба от 23.03.2018 г. е образувано гр. д. № 19212/2018 г. по описа на Софийски районен съд, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по делото в тази му част. Като недопустимо е прекратено и производството по иска за осигуряване на договорно задължение за спокойно и безпрепятствено ползване на наетия имот.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 131 от 14.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1957/2018 г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е възприел формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на пълен идентитет между предявения установителен иск и предмета на гр. д. № 19212/2018 г. на Софийски районен съд. За недопустим е приет и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, основаващ се на твърдения за нарушаване на владението поради насрочен въвод от частен съдебен изпълнител – обстоятелство, което не може да обоснове допустимост на производството предвид регламентирания в ГПК специален ред за защита срещу действия на съдебния изпълнител.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
В частта му по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на наемното правоотношение въззивното определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева, не подлежат на касационно обжалване. Цената на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК е 1267.20 лева (при месечна наемна цена от 88 лева за срок от една година), т.е. цената е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което в тази част определението не подлежи на касационно обжалване.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение в частта по отношение на иска за реално изпълнение.
Съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, частната касационна жалба следва да съдържа мотивирано изложение на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил и обосновал наличието на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсва формулировка на конкретен правен въпрос, разрешен във въззивното определение и обусловил изводите на въззивния съд – основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение (т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС).
Не са налице и пороци на определението от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изводите на съда за недопустимост на производството по иска за реално изпълнение на договорно задължение за спокойно и несмущавано държане на наетия имот са в съответствие с установената практика, съгласно която правен интерес от иска е налице при твърдения за неизпълнение на това договорно задължение. При въведени в исковата молба твърдения за смущаване на държането чрез насрочен въвод във владение на имота на купувач от публична продан, то защитата на ищеца е по чл. 523, ал. 2 ГПК и предявяване на иск по чл. 524 ГПК, в който съдът преценява противопоставими ли са правата на третото лице (наемател по вписан договор) срещу тези на взискателя, съотв. на купувача от публичната продан. При изрично уточнение на ищеца, че в настоящето производство не търси защита, в т.ч. спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 524 ГПК (уточнителна молба вх. № 38861 от 08.06.2018 г.), правен интерес от предявения осъдителен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 3.2 от договор за наем от 20.06.2015 г. не е налице, който извод е формиран и в обжалваното въззивно определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба № 1957 от 25.02.2019 г., подадена от „Кашел Мениджмънт България“ ЕООД, [населено място], против определение № 131 от 14.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 1957/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 9941 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 5753/2018 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на наемно правоотношение по договор за наем от 24.06.2015 г., вписан в Служба по вписванията, [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 131 от 14.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 1957/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 9941 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 5753/2018 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението по чл. 3. 2 от договор за наем от 24.06.2015 г. за осигуряване на спокойно и безпрепятствено ползване на наетия обект.
Определението в частта му, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: