3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 15.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1119 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Н. Л. срещу Решение № 1047 от 19.11.2013 год. по т.д.№ 1225/2013 год. на Варненския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1744 от 15.04.2013 год. по гр.д.№ 5805/2010 год. на Варненски районен съд, ХІХ с-в. С това решение, първоинстанционният съд е отхвърлил за разликата над 1049.22 лв. и до предявения размер от 17278.75 лв. предявеният от касатора Л. срещу [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът по касация [фирма] не е представил отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Безспорно е обстоятелството, че на 07.10.2008 год. е настъпило застрахователното събитие “пожар”, като е пострадал застрахования при [фирма] имот в [населено място], описан в застрахователната полица като “къща и дом.имущество жилище постоянно обитаемо 98 кв.м.”. Съобразно посоченият обект на застрахователна закрила е и присъденото застрахователно обезщетение. Няма спор, че жилището с посочена площ е елемент от по-голяма “Г”-образна постройка с общ покрив, обособена на три сегмента – двуетажна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда и едноетажна сграда със смесено предназначение (битова стая, склад и обор). Тезата на ищеца Л. е, че сключената застраховка е за цялата обща постройка, която е със застроена площ около 200 кв.м., поради което обезщетението следва да включва щетите по нея, настъпили в резултат на пожара. Съдилищата са приели, че обемът на застраховката включва само частта, съставляваща двуетажна жилищна сграда с площ 98 кв.м. и обезщетение за останалите обекти в сградата не се дължи.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: “Дали обект на договор за застраховка на имущество може да бъде само част от сграда, представляваща едно конструктивно и технологично цяло от жилищни, стопански и обслужващи помещения”. Въпросът е свързан с тезата му, че изводът на съда, че “предмет на договор за застраховка би могла да бъде само една малка част от едно конструктивно и функционално обединено застрояване” е незаконосъобразен.
Позовал се е на Решение № 102/2010 год. по гр.д.№ 4017/2008 год. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК с което съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка.
Становището на съдебния състав, че не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на цитирания по-горе правен въпрос, тъй като той няма качеството на обуславящ изхода на спора, произтича от следното.
Установено е от доказателствата по делото, че намиращата се в дворното място сграда с общ покрив е била пристроявана и достроявана през различни периоди от време. Към старата заварена постройка е било пристроено през 1981 год. ново жилище на два етажа, а през 2004 год. е правено и преустройство. Т.е. общата конструктивна постройка включва повече от два обособени обекта и тезата, че се касае за единен “функционално обединен обект” е опровергана от доказателствата по делото. Т.е. правният въпрос би бил от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото при различни факти по делото. Съобразно установеното, че в общата постройка има обособени самостоятелни обекти и само за един от тях е сключен договор за застраховка, отговорът на този въпрос би бил без значение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1047 от 19.11.2013 год. по т.д.№ 1225/2013 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.