3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София,16.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 972/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Х. Д. А. и А. Д. А., и двамата от[населено място], против въззивно решение №53/11.3.2010 г. по гр.д.№26/2010 г. по описа на С. окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №53/30.11.2009 г. по гр.д.№2493/2009 г. по описа на С. районен съд, с което Х. Д. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на Е. Т. И. от[населено място] сумата 4350 лева – обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че никъде от приложените по делото доказателства, нито от мотивите на съда става ясно на какво основание предявения и уважен иск е насочен срещу Х. и А. Аргирови. Сочи се, че задължение на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи защо и при какви права е насочил иска към двамата ответници, те по силата на какъв документ се явяват съсобственици заедно с него на процесния недвижим имот. Излага се, че първа предпоставка за доказване основателността на иска е представяне на доказателства от страна на ищеца относно съсобствениците, както и размера им в съсобствеността. Твърди се, че окръжният съд в С. З. в мотивите си към обжалваното решение е приел, че действително в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, установяващи съсобствеността между страните. Съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивниците в тази насока, че не е ясно дали е налице съсобственост и квотите на страните. Служебно, че между тези лица е налице описаната в исковата молба съсобственост/в.гр.д.№742/08 г. по описа на СтОС/”. Касационните жалбоподатели считат, че основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение са регламентирани в чл.280,, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, защото ОС – Стара Загора, процедирайки по описания начин е нарушил процесуалните правила за събиране на доказателства, като извън делото едва на втората инстанция и нарушавайки принципа на състезателността, задължаваща съгл. Текста на чл.155 ГПК съда да съобщи служебно известните му факти, което е в противоречие със съдебната практика на касационния съд, изразена в приложени към изложението решения. Сочи се, че доказателството, на което се позовава въззивният съд, за да приеме, че е налице съсобственост между страните не е приложено към делото. Освен това предвид текста, цитиран по-горе същото следва да бъде предявено на страните, които да вземат становище по него. Застъпва се становище, че от друга страна събирането на доказателства от второинстанционния съд е недопустимо. Поради това се застъпва становище, че е налице съществен процесуален порок, изразяващ се в нарушаване на принципа за състезателност в гражданския процес, който принцип важи и относно събирането на доказателства.
Моли се за допускане а въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Е. Т. И., посредством процесуалния си представител – адв. Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №53/11.3.2010 г. по гр.д.№26/2010 г. по описа на С. окръжен съд, по касационна жалба, вх.№5409/16.4.2010 г., подадена от адв. Н. Д. – процесуален представител на Х. Д. А. и А. Д. А., и двамата от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: