1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С., 17.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1345 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против определението от 22.02.2016г. по в.гр.д.№ 537/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза във връзка с осъществена защита срещу въззивната жалба на насрещната страна.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и осъждането на насрещната страна – ищеца К. Катинчаров чрез законния му представител да заплати сумата 1 330лв. направени разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка със защита срещу подадената от ищеца жалба. Изложени са съображения, че дружеството е ангажирало процесуален представител както за защита във връзка с подадената от него въззивна жалба срещу уважената от първоинстанционния съд част на иска, така и за защита срещу жалбата на Катинчаров, обжалвал отхвърлителната част, поради което на основание чл.78,ал.8 ГПК му се дължат разноски за въззивното производство. Поддържа, че независимо от потвърждаване на обжалваното решение, осъществената от дружеството защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, е обусловила благоприятен на застрахователя правен резултат и няма основание за изключване приложението на чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 ГПК.
От насрещната страна отговор не е депозиран.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
И двете страни по спора, образуван по предявен от пострадалия при пътно произшествие, чрез неговия законен представител малолетен ищец, иск по чл.226,ал.1 КЗ- отм., са обжалвали постановеното по делото решение за уважаване на иска за 13 133лв. и отхвърлянето му за разликата до 40 000лв. Въззивната инстанция е потвърдила решението и е посочила, че съобразно изхода на спора, страните не си дължат разноски за второинстанционното производство. Ответникът е сезирал САС с молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени във връзка със защитата срещу подадената от ищеца жалба. В обжалваното определение е посочено, че двете жалби са приети за неоснователни и с оглед изхода на спора, разноските на двете страните следва да останат така, както са направени; съответно на жалбоподателя-ответник разноски също не се следват.
При безспорния факт, че обжалваното от двете страни решение е потвърдено, законосъобразен е изводът на САС, че не се следват разноски на никоя от тях, както за защитата по подадената въззивна жалба, така и за защитата срещу въззивната жалба на насрещната страна. Изводът за компенсиране на разходите е правилен, и това правило симетрично е проведено и по отношение на двете страни – не са присъдени разноски и за осъществената от адвоката на малолетния ищец безплатна адвокатска помощ срещу жалбата на застрахователя.
Искането за изменение на решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита срещу жалбата на ищеца е неоснователно, което обуславя потвърждаването на обжалваното определение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определението от 22.02.2016г. по в.гр.д.№ 537/2015г. на САС, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: