О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 20.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия А. Бонева гр. дело
№ 5274 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по „касационна жалба”, подадена от А. К. М., Б. А. М., П. Г. З., Р. Д. Д., Т. С. П. и Л. Н. Н., чрез адвокат З. С., срещу въззивно решение № 83/10.06.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 215/2014 г., в частта, с която е потвърдено определение № 448/07.02.2014 г. на Варненски окръжен съд по гр. д. № 949/2012 г., с което е отказано на касаторите изменение на решение № 711/08.04.2013 г. по същото дело в частта за разноските, досежно размерите на присъдените адвокатски възнаграждения.
Касаторът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивния акт като постановен при нарушение на процесуалния закон.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Л. П. Г. и С. К. Г., както и от К. И. Г.. В отговорите са изложени съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба и са направени искания за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страните.
По съществото си жалбата против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено определението на първостепенния съд и е отказано намаляване на присъдените разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК, представлява частна касационна жалба и следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
За да потвърди определението на районния съд, с което е отказано на касаторите изменение на решение № 711/08.04.2013 г. по гр. д. № 949/2012 г., в частта за разноските, досежно намаляване размерите на присъдените адвокатски възнаграждения, въззивния съд е приел, че заплатеното от ответницата К. Георгиева възнаграждение от 2600 лв., както и заплатеното от двамата ответници Г. общо възнаграждение от 2600 лв. не са прекомерни, тъй като действителната и фактическа и правна сложност на делото е значителна. Спорът е за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен на 08.04.2008 г. с нот. акт № .. , чрез който Л. П. Г. и С. К. Г. са продали на К. И. Г. недвижим имот. Съобразно данъчна оценка на процесния апартамент, същата възлиза на 36 724.74 лв. и е материалния интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение се преценява с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото – чл. 78, ал. 5 от ГПК и при определянето му съдът не е обвързан от § 2 от ДР на Наредба № 1 на ВАС /съгласно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6/06.11.13 г. на ОСГТК на ВКС/. Въззивният съд е установил, че случая уговореното и заплатено възнаграждение, надхвърля двукратния размер на минимално определеното и не е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че е заплатено за представителство на двама ответника.
Частна касационна жалба, за да бъде разгледана по същество, трябва да е допусната до касационно обжалване поради наличие на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във всички случаи, касационната инстанция следва да прецени дали поставен от касатора правен въпрос е разгледан от въззивната инстанция, той има ли значение за постановения резултат и съответно дали даденото по него разрешение в обжалвания въззивен акт противоречи на задължителна съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК), или се установява противоречивото му разрешаване от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), или произнасянето е необходимо с оглед точното приложене на закона, както и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поддържат, че обжалвания въззивен акт е постановен при наличие на всички основания по т. 1-3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК по правния въпрос: дали при направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може и следва да присъди по-малък размер на адвокатското възнаграждение от трикратния минимален, определен с правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 на ВАС.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част.
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие със задължителната по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ съдебна практика, а именно т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Във всеки конкретен случай, обаче следва да изследва действителната правна и фактическа сложност на разглеждания спор и с оглед на това да се прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Доколкото в разглеждания случай, при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, въззивният съд се е произнесъл, че определеното от първостепенния съд адвокатско възнаграждение за процесуален представител на ответните страни, надхвърлящо двукратния размер на минимално определеното не е прекомерно и не следва да бъде намалявано, то решаващият му извод се явява съобразен със задължителната съдебна практика по поставения въпрос, с оглед на което не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт. Също така, постановеното в представените от касаторите съдебни актове не противоречи на възприетото от въззивния съд и на задължителните указания дадени с т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Жалбоподателите следва да заплатят сторените от насрещните страни съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 83/10.06.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 215/2014 г., в частта, с която е потвърдил първостепенния съдебен акт относно разноските, постановен по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА общо А. К. М., Б. А.М., П. Г. З., Р. Д. Д., Т. С. П. и Л. Н. Н. да заплатят на Л. П. Г. и С. К. Георгиева направените за касационното производство разноски в размер общо на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА А. К. М., Б. А. М., П. Г. З., Р. Д. Д., Т. С. П. и Л. Н. Н. да заплатят на К. И. Г. направените за касационното производство разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: