О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 517/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. ”З.” , чрез юрисконсулт Ю. Щ. , с вх.№3413 от 03.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез [фирма] на 02.04.2012 г., срещу решение №216 от 14.02.2012 г. по гр.д.№3689/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което след отмяна на решение №113 от 12.08.2011 г. по т.д.№90/2010 г. на Софийския окръжен съд, ТО, въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземане за главница в размер на 333 017.15 лв., представляваща предоставена на дружеството безвъзмездна финансова помощ по Договор №2014/16.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от 26.02.2010 г., както и за сумата 86 409.53 лв. мораторна лихва върху главницата, за които вземания в полза на ДФ”З.” е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.03.2010 г., а ответникът [фирма] е подал възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове, като е приел, че е възникнала отговорността на бенефициента [фирма] по чл..8.1 от сключения договор за финансова помощ, съгласно която при предоставяне от ползвателя на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ ведно със законната лихва от момента на извършеното нарушение, р.п. от момента на неговото установяване. Съдът се е обосновал с обстоятелството, че офертата на [фирма] до [фирма] с изх.№55/16.02.2006 г. за доставка на заплодени юници по посочените цени, не е подписана от лицето, от което изхожда, а е подписана от св. Р. Н., поради което представлява неистински документ и с факта на представянето й от бенефициента пред ДФ”З.” е осъществено посоченото по-горе нарушение по чл.8.1 от договора. За да отмени първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е приел, че подписването на офертата от св.Н. не я прави неавтентична, тъй като материализира действителната воля на издателя й- [фирма]. Освен това представеният от ползвателя бизнес план е изготвен въз основа на друга по-изгодна оферта- тази на [фирма], поради което ползвателят [фирма] не се е възползвал от процесната оферта, поради което от негова страна не е допуснато нарушение на чл.8.1 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
Касаторът ДФ”З.” твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.20 ЗЗД, поради тълкуването от Софийския апелативен съд на разпоредбата на чл.8.1 от договора е направено в противоречие с общата воля на страните, със съдържанието на целия договор и изискванията на добросъвестността. Навежда доводи, че изводите на въззивния съд, че офертата е подписана от св. Н. в качеството му на упълномощен представител на едноличния търговец, са направени в противоречие със събраните по делото доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК се позовава на допълнителните основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- а именно постановяване на обжалваното решение в противоречие с Решение №223 от 17.12.2010 г. по в.т.д.№5233/2010 г. на Варненския апелативен съд, ТО., както и на това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед големият брой дела с предмет ползвани от бенефициентите при кандидатстването им по програма С. на неавтентични/ неистински/ документи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 и чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността й .
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът ДФ”З.” не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а именно да формулира значимите за изхода на делото правни въпроси, обусловили правните изводи на Софийския апелативен съд. Чрез възпроизвеждането в изложението по чл.284, ал.3 ГПК на твърдяната от касатора фактическа обстановка, както и на сочените от него нарушения на материалния и процесуален закон, той фактически допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, каквото е и основанието за твърдяната неправилност на обжалваното решение, с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Доводите му за неправилно тълкуване на чл.8.1 от Договора за финансова помощ, без да са свързани с конкретните правни изводи на решаващия съд, също не сочат на формулиран правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело. Двете съдебни инстанции са стигнали до различни правни изводи по въпроса дали процесната оферта представлява неавтенчиен, неистински документ, както и дали ответникът-ползвател с представянето й е допуснал нарушение на чл.8.1 от Договора. Касаторът въобще не е формулирал правни въпроси, свързани с конкретните предпоставки, довели до тези различни правни изводи. Съобразно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото. Задължението на жалбоопдателя по чл.284, ал.1,т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд може сам да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Представеното решение №223 от 17.12.2010 г. по в.т.д.№523/2010 г. на Варненския апелативен съд не е окончателно, поради което не представлява съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК. Служебно известно е на съда, че с решение №112 от 10.09.2012 г. по т.д.№359/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решението на Варненския апелативен съд е отменено. На второ място, обжалваното решение на Софийския апелативен съд не е постановено в противоречие с това решение на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, тъй като решаващите правни изводи в него са направени при друга фактическа обстановка, а именно твърденията на ДФ”З.”, че и трите представени от ползвателя оферти представляват неистински документ, докато в случая въззивният съд е приел, че от значение да не възникне отговорността на ползвателя по чл.8.1 от Договора, е изготвянето на представения от него бизнес план въз основа на друга по-изгодна оферта- тази на [фирма].
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото значимостта на правния въпрос се определя не от честота на правните казуси, а от обстоятелството доколко е обусловил конкретните правни изводи на решаващия съд. Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216 от 14.02.2012 г. по гр.д.№3689/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: