1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 21.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4938/2017 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Н. С. Г. и Б. П. Г. са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 311 от 01.09.2017г. по въззивно гражданско дело № 126/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – искове за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Л. Б. П. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси не са относими за делото.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд С. № 221/07.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 352/2013 г., с което е установена имотната граница между имот № 225 с площ от 678 кв.м. по кадастралния план от 1996 г. на местността „М. Р.“ [населено място] окол, собственост на Н. С. Г. и Б. П. Г. и имот № 41 с площ от 773 кв.м., находящ се в същата местност и землище, собственост на Л. Б. П. по сегашното фактическо състояние и отразено в скицата, неразделна част от решението, с жълт цвят. С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Н. С. Г. и Б. П. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от 48 кв.м. , отхвърлен е и предявеният иск от Н. С. Г. и Б. П. Г. срещу Л. Б. П. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че праводателят на ответницата Л. Б. П. е признат за собственик на поземлен имот с площ от 786 кв.м. на основание §4а 4б ПЗР ЗСПЗЗ и й е продал имота с нот. акт № 156/1993г. при посочени в нотариалния акт граници. Въз основа на договора за продажба, Л. Б. П. е считала имота в тази площ и в тези граници за свой и от датата на закупуването 31.05.1993 г. в продължение на повече от десет години до края на 2003 г. тя е владяла имота явно, несъмнено и необезпокоявано, като владението й не е било смущавано от претенции на трети лица, заявени по съдебен ред. Представителят на дружеството – праводател на продавача на Н. С. Г. и Б. П. Г. по нот.акт № 140/2010г. е установил в показанията си пред съда, че е водил разговори с Л. Б. П. за преместване на оградата по южната част на нейния имот, без да се стига до конфликти и предявяване на искове пред съда, които единствено са от естество да смутят владението и да прекъснат придобивната давност. Съдът е приел, че пространствените предели , в които е упражнявано правото на собственост от ответницата в рамките на установените от закупуването на имота граници, са установени от местоположението на поставената ограда, макар тя да не е съществувала в определен период от време, съобразявайки и данните по делото за вкопаната водоноска в оградената част. Оттук съдът е направил извод, че ищците са придобили съседния имот 225 през 2010 г. , след като ответницата е била собственик на основание придобивна давност на съседния имот, респективно на спорната част 48 кв.м. от имота на ищците.
В изложението за допускане на касационното обжалване , инкорпорирано в касационната жалба на Н. С. Г. и Б. П. Г., са поставени следните правни въпроси:
1.Възможно ли е части от поземлени имоти , придобити по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и за които няма изработен подробен устройствен план или план на новообразуваните имоти, да бъдат придобивани по давност и от кой момент тече придобивната давност.
2. Следва ли в тези случаи съдът служебно да следи дали няма пречка за придобиването на собствеността по давност.
3.Възможно ли е части от имоти – реални и идеални да бъдат придобивани по давност и следва ли в този случай съдът да следи за съответствието им с императивните норми на ЗУТ и специалните устройствени закони по направеното възражение за придобивна давност .
4. По направено възражение за придобивна давност по отношение на част от поземлен имот по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ при обследването на обективните и субективни елементи на владението, необходимо ли е да се изследва как се определят пространствените териториални предели на фактическата власт и възможно ли е те да се определят според местонахождението на движими вещи и съоръжения, които нямат ограждащ обособяващ ефект, а са предназначени за обслужване в бита.
Първите три въпроса се свеждат до по-общия, относим за разрешаването на спора между страните с оглед противопоставеното от ответницата насрещно придобивно основание правен въпрос дали могат да се придобият по давност реални части от имоти, които не са урегулирани, тъй като по настоящото дело е изяснено от заключението на вещото лице, че за местността „М. р. “ , [населено място] окол, не е прилагана регулация и не е изработван подробен устройствен план и тя представлява неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ. Забрана за придобиване на реални части от имоти се съдържа в чл. 200 ЗУТ, който гласи, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Изключение от това правило се съдържа в ал.2 на разпоредбата и то е в смисъл, че когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот, тя може да се придобива по давност. По отношение на неурегулираните поземлени имоти няма законова забрана да бъдат придобивани по давност. В този смисъл е решение по гр.д.№ 5628/2015г. на ВКС І г.о. като в практиката на ВКС е разглеждан единствено въпросът за възможността да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти при тълкуване на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ – решение по гр.д.№ 280/2009г. на ВКС, І г.о., решение по гр.д.№ 3533/2016г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 5728/2015г. на ВКС, ІІ г.о. Представената от касаторите съдебна практика не е приложима за разглеждания случай и съответно не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения: С решението по гр.д.№ 5168/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледан въпросът за момента на придобиване на собствеността върху подлежащи на възстановяване земеделски имоти, които се намира в територии по §4 ЗСПЗЗ и за възможността да тече придобивна давност върху такива имоти преди приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността. В случая нито една от страните не се позовава на такава реституция, поради което посоченото решение не е от значение за настоящото делото. С решението по гр.д.№ 5628/2015г. на ВКС І г.о. е прието, че съдът следи служебно за съществуване на пречки за придобиване на един имот по давност в случаите на законови ограничения и забрани в §1 ЗДЗСПЗЗ , 86 ЗС, 59 З./отм./, чл. 200 ЗУТ , но както вече се посочи, такива ограничения няма за неурегулираните територии. Решение по гр.д.№ 4105/2013г. на ВКС, І г.о. се отнася за придобивна давност между сънаследници , каквито страните по настоящото дело не са. Решение по гр.д.№ 1584/2009г. на ВКС, І г.о. се отнася за индивидуализацията на недвижими имоти и установяване на тяхната идентичност, когато във времето индивидуализацията им е била различна, хипотеза напълно неотносима към въпроса за владение на реална част от съседен неурегулиран поземлен имот.
Правният въпрос необходимо ли е да се изследва как се определеят пространствените териториални предели на фактическата власт по направено възражение за придобивна давност и възможно ли е да се определят според местонахождението на движими вещи и съоръжения, които нямат ограждащ обособяващ ефект, а са предназначени за обслужване в бита не е обуславящ за делото. При разглеждането на възражението за придобивна давност на ответницата, въззивният съд е проследил как е упражнявана фактическата власт от нея като елемент от давностното владение и в какви пространствени предели във времето като е изследвал местоположението на сега съществуващата ограда в рамките на която е поставен и резервоара за вода /водоноска/. Следователно изводът за владението на спорната реална част от поземлен имот 225 не е направен според местонахождението на движими вещи, а според трайно установени на терена знаци. Ето защо по този въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски, които са в размер на 700 лв., доказани с представения договор за правна защита от 16.11.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № № 311 от 01.09.2017г. по въззивно гражданско дело № 126/2017г.
Осъжда Н. С. Г. и Б. П. Г. да заплатят на Л. Б. П. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: