О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 25.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№369/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1806 от 9.09.2016г., постановено по в.т.д.№4569/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в., в частта му, с която след частична отмяна на решение №42/10.08.2015г. по гр.д.№144/2014г. на Видински окръжен съд, са отхвърлени исковете на [фирма] против [община] за заплащане на сумата 20 800лв., претендирана равностойност на 416 куб.м. дърва за огрев по договор за услуга от 24.08.2012г., както и за заплащане на сумата от 33 094.34лв. по договор за услуга от 13.05.2013г., включваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на 29 094.34лв. и неустойка в размер на 4 000лв., дължима по договор на [фирма] и [фирма]. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен насрещния иск на [община] против Б.” Е. за сумата 27 581.69лв., претендирана като обезщетение по договора от 13.05.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният състав не е изложил мотиви относно преценката за годността на допълнителното заключение на вещото лице Б. П., в резултат на което съдът неправилно е отхвърлил претенцията, произтичаща от договора за услуга от 24.08.2012г. Сочи се, че в нарушение на разпоредбите на чл.190 и чл.161 ГПК апелативният съд не е приложил процесуалните последици от непредставянето от ответника на приемно-предавателните протоколи, въпреки данните по делото, че такива протоколи съществуват при ответника. Излагат се съображения за необоснованост на изводите на съда за недоказаност на претенцията за сумата 33 094.34лв. като се твърди, че [община] е попречила на реализацията на полагащите се на касатора добити количества дървен материал по договора за услуга от 13.05.2013г., което обуславя ангажиране на отговорността на възложителя да обезщети претърпените от изпълнителя имуществени вреди от неизпълнението на договора. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковите претенции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните четири процесуалноправни въпроса /групирани по две групи – І.относно приложението на чл.202 ГПК и ІІ.относно приложението на чл.190и чл.161 ГПК/, за които твърди, че са от значение за изхода на делото и че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а именно:
І.А. „Въззивният съд на основание чл.202 ГПК, длъжен ли е да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях?”. В изложението е посочено, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №241/23.10.2013г. по гр.д.№3194/2013г. на ВКС, І г.о., решение№108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. на ВКС, ІV г.о. и решение №60/25.03.2013г. по т.д.№475/2012г. на ВКС, ІІ т..о.
І.Б. „При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения?”
ІІ.А. „Какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства, за които страната, задължена да ги представи, сама твърди, че съществуват?”
ІІ.Б. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо възприема или не приложението на чл.190 ГПК и чл.161 ГПК от първоинстанционния съд, при положение, че въпросът свързан с приложението на чл.190 и чл.161 ГПК, е обусловил решаващите извода на въззивния съд за неоснователност на исковете?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №12/1.02.2011г. по гр.д.№590/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [община], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че обжалваното решение съдържа мотиви относно приемането и обсъждането за доказателствата по делото, както и че цитираната от касатора съдебна практика е неотносима за конкретния правен спор. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба с твърдение за липсата на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Видински окръжен съд са отхвърлени исковете на [фирма] против [община] за заплащане на сумата 20 800лв., претендирана равностойност на 416 куб.м. дърва за огрев по договор за услуга от 24.08.2012г., както и за заплащане на сумата от 33 094.34лв. по договор за услуга от 13.05.2013г., включваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на 29 094.34лв. и неустойка в размер на 4 000лв., дължима по договор на [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 7.04.2015г. до окончателното им изплащане.
В обжалваното решение е прието за установено, че на 24.08.2012г. между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който ответната [община] е възложила, а ищецът [фирма], като част от гражданско сдружение с още две дружества, е приел да изпълни със собствени машини и работници всички дейности по извършване почистването от самозалесили се дървета и храсти, чрез изсичане и извличане на изсечените дървета, храсти и клони в населени места на територията на [община]. В решението е посочено, че по силата на чл. 10 и чл. 15 от договора, всеки от изпълнителите се е задължил по предоставен от възложителя списък да натовари, достави за своя сметка и разтовари във всяко населено място по 5 куб.м. дърва за огрев на семейство и по 4 куб.м. на ветераните от войната, срещу което всеки от изпълнителите за всеки добит и предаден на възложителя кубик дърва за огрев, получава за себе си един кубик и половина, като за целта се съставят двустранни протоколи, оформени от служител на общината, съответния кметски наместник на населеното място и представител на изпълнителя.
Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е доставил в населените места общо 807 куб.м. дърва за огрев. Посочил е, че не приема за установено доставянето допълнително на 196 куб.м., прибавени от вещото лице Б. П. към установените 807 куб.м. във второто му заключение по делото, доколкото от съдържанието на превозните билети, на които се основава заключението на вещото лице, се налага извода, че част от същите превозни билети дублират тези, имащи за предмет вече безспорно установените по делото 807 куб.м. дървесина.
Позовавайки се на твърдението на ищеца в исковата молба, че претенцията за заплащане на равностойността на 416 куб.м. дърва за огрев произтича от възпрепятстването от страна на ответната община за получаването и реализацията на посоченото количество, дължимо по чл.15 от договора от 24.08.2012г., въззивният състав е акцентирал върху релевантния според него факт, че в договора е предвидено изискване да се съставят двустранни протоколи, оформени от служител на общината, съответният кметски наместник на населеното място и представител на ищеца, които протоколи следва да удостоверят дължимото на ищеца количество дърва за огрев като цена за извършената услуга. Анализирайки доказателствата по делото съдът приема за установено, че протоколи по чл.15 от договора не са съставяни като е обосновал извода, че с оглед значението на протоколите като доказателство за установяване размера на задължението на възложителя, при липсата на такива протоколи отговорността на ответната община може да бъде ангажирана в случай на виновно поведение на ответната община за несъставянето на протоколите.
Според съда по делото не се установява съставянето на приемно-предавателните протоколи по чл.15 от договора да е задължение изключително на ответната община, та нейното самостоятелно поведение да е било от естество да осуети изпълнението на договора, респ. – упражняването на правата на ищеца по същия. Посочил е, че от самото съдържание на чл. 15 и 18 от договора е видно, че протоколите е следвало да бъдат съставяни тристранно, с участието освен на възложителя, също така и на изпълнителя, и на кметския наместник на съответното населено място, както и че липсват каквито и да било данни по делото протоколите да не са съставяни и оформяни именно по вина на ответната община. Във въззивното решение е отразено, че „нито се твърди, нито се установява от страна на ищеца по делото, същият да е канил общината за съставяне на протоколи в изпълнение на договора, да е изявявал или обективирал по какъвто и да било начин своя готовност за съставянето на такива протоколи, които да са останали несъставени или неоформени по вина именно на ответната община или нейни служители”. Значението на липсата на съставени протоколи за установяване размера на задължението по договора от 24.08.2012г. съдът е обосновал и с невъзможността за проверка за реално добитото количество от ищеца дърва за огрев за самия него, доколкото по делото не се спори, че изпълнителят е добил определено количество за себе си.
Въззивният състав не е възприел становището на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 161 от ГПК поради неизпълнение на задължението на ответника да представи по делото процесните протоколи, посочвайки, че по делото е установено, че такива протоколи не са съставяни. На тази база съдът е отхвърлил претенцията за заплащане равностойността на 416 куб.м. дърва за огрев, претендирана по договора от 24.08.2012г. като недоказана и неоснователна.
По същите причини апелативният съд е приел изцяло за неоснователен иска на [фирма], основан на втория процесен договор между страните от 13.05.2013г. Според въззивния състав са останали изцяло недоказани твърденията на ищеца, че ответната община му била попречила да бъдат вдигнати и извозени част от добитите дърва в изпълнение на договора, като не позволила на общински лесничей да отиде на временния склад в [населено място], в [населено място] и в [населено място], за да маркира дървата с контролна горска марка и да издаде билет за извоз за съответните количества дърва. Според съда от самия договор между страните от 13.05.2013г., не се установява да е предвидено право за ищеца да придобие за себе си, без да заплаща, дървесината от самозалесилите се дървета и храсти, отстраняването на които е предмет на договора, а напротив – от съдържанието на чл. 15, 16 и 17 от договора е видно по-скоро обратното – че цялата дървесина е следвало да бъде заплащана на ответната община по цени, определени от Общинския съвет, като за фактически добитото количество над 10 см. (в какъвто и смисъл да е уговорено това) е следвало и да се издават фактури. Отделно, „само за пълнота на изложението” съдът е изложил мотиви за недоказаност на размера на претенцията за обезщетение за пропуснати ползи както относно цената на дървения материал, посочена в оспорения от общината договор на [фирма] с трето за спора лице – [фирма], така и относно претендираните вреди, състоящи се в заплащане от страна на ищеца на неустойка по същия договор, което не е установено по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. И двата поставени от касатора в първата група въпроси: А. „Въззивният съд на основание чл.202 ГПК, длъжен ли е да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях?” и Б.„При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения?”макар и относими за правния спор, не са значими по конкретното дело, тъй като не са свързани с решаващите аргументи на съда за отхвърляне на предявените искове. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че претенцията по договора от 24.08.2012г. е неоснователна като недоказана, поради липсата на съставени приемно-предавателни протоколи по чл.15, необходими за установяване на действителното добито количество дърва от изпълнителя и с оглед обстоятелството, че не е установено виновно поведение на възложителя за възпрепятстване съставянето на протоколите. Ето защо обстоятелството, прието за установено от съда, че изпълнителят е доставил на крайните адресати общо 807куб.м. дърва за огрев без да включва допълнително количеството от 196 куб.м., прибавени от вещото лице Б. П. във второто му заключение, всъщност е без значение за крайния извод на съда за недоказаност на претенцията. Аналогично, поставените от касатора въпроси във връзка с обсъждането на приетите по делото заключения по назначените експертизи, не са обусловили крайните изводи на съда за неоснователност на претенцията за обезщетение от неизпълнение на договора от 13.05.2013г. доколкото съдът не е установил право за ищеца по договора да придобие за себе си, без да заплаща дървесината от самозалесилите се дървета и храсти.
Втората група процесуалноправни въпроси, свързана с приложението на чл.190 ГПК и чл.161 ГПК, също не притежават характеристиката на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос: А. „Какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства, за които страната, задължена да ги представи, сама твърди, че съществуват?” включва твърдението на касатора, че ответната община не е представила документите, за които твърди, че съществуват, което твърдение не е възприето от въззивния съд. Напротив, съдът приема да установено, че приемно-предавателни протоколи по чл.15 от договора от 24.08.2012г. въобще не са били съставяни и на тази база не е приложил разпоредбата на чл.161 ГПК. Следва да се има предвид, че изразеното от процесуалния представител на ответната община становище пред окръжния съд в откритото съдебно заседание на 27.11.2014г., че по първия договор има протоколи и билети, не означава, че са били съставени приемно-предавателни протоколи и че същите се съхраняван при ответника. В обясненията, дадени в откритото съдебно задание на 28.05.2015г., вещото лице Б. П. обяснява, че не са били оформени приемно-предавателни протоколи, а само превозни билети /представени от ответника/. Ето защо дори да се приеме, че въпросът е от значение за конкретния правен спор, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като липсва задължителна практика на ВКС за прилагането на разпоредбата на чл.190 ал.2 във вр. с чл.161 ГПК в случаите, когато се установи, че изискания по реда на чл.191 ал.1 ГПК никога не е бил съставян. Отделен е въпросът, че посоченото от касатора решение №12/1.02.2011г. по гр.д.№590/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. не е относимо към формулирания в изложението въпрос. Вторият въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо възприема или не приложението на чл.190 ГПК и чл.161 ГПК от първоинстанционния съд, при положение, че въпросът свързан с приложението на чл.190 и чл.161 ГПК, е обусловил решаващите извода на въззивния съд за неоснователност на исковете?” не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е изложил мотиви защо не възприема приложението на чл.161 ГПК /в контекста на чл.190 ал.2 ГПК/ поради неизпълнение на задължението на ответника да представи по делото процесните протоколи, аргументирайки се с „безспорно установеното по делото обстоятелство, че такива протоколи не са съставяни”.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на ответната община, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство /т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №1806 от 9.09.2016г., постановено по в.т.д.№4569/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в., в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :