3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 26.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1422 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Б. и С. Г. С. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 30.11.2015г. по в.гр.д.№543/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.108 ЗС [фирма] е признато по отношение на касаторите за собственик на поземлен имот с идентификатор 80371.242.49 по К. на [населено място] и на построената в имота сграда – семеен хотел с идентификатор 8037242.49.5 с обозначените в него самостоятелни обекти /самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.1 с предназначение гараж; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.2 с предназначение спортна и развлекателна дейност; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.3 с предназначение за битови услуги; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.5 с предназначение офис; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.45.4 с предназначение за търговска дейност; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.6 с предназначение жилище, апартамент; самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.49.5.7 с предназначение жилище, апартамент/ и Г. Д. Б. и С. Г. С. са осъдени да предадат владението на дружеството.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали при сключен договор за наем с предишния управител на дружество сам със себе си като физическо лице, както и с трето лице разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД е приложима в отношенията между наемателя и същото дружество-наемодател след като е прехвърлена собствеността на дяловете от капитала на дружеството.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу Г. Д. Б. и С. Г. С. иск за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че по делото са налице безспорни доказателства, свързани със собствеността върху терена и сградата /семеен хотел/ – н.а.№23, том II, рег.№–1298, дело №219/2008г., удостоверяващ закупуването на дворното място от дружеството и н.а. №91, том I, рег.№583, дело №85/2009г., с който дружеството е признато за собственик по приращение на построената в собствения му имот сграда-семен хотел с идентификатор 80371.242.49.5. Прието е за установено също така, че с договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.07.2013г. Г. Б. е прехвърлил всички притежавани от него дялове от капитала на дружеството на Б.Б., приет е нов дружествен договор, в който Б.Б. е определен за управител, а промените са вписани в търговския регистър на 24.07.2013г., от която дата влизат в сила като подлежащи на вписване съгласно чл.140, ал.3 ТЗ.
Прието е, че представеният от Г. Д. Б. и С. Г. С. договор за наем на сградата-семен хотел от 01.06.2013г., сключен между [фирма] и Г. Д. Б., не сочи наличие на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота, тъй като според чл.237, ал.1 ЗЗД е непротивопоставим на новия собственик поради настъпила след сключването на договора промяна в собственика на капитала на дружеството, доколкото липсват данни договорът да е бил вписан в имотния регистър към 24.07.2013г.
Изложени са също и съображения, че достоверността на датата и съдържанието на договора за наем са били оспорени, но нито датата на договора, нито неговото съдържание са били възпроизведени в официален свидетелстващ или диспозитивен документ, което да дадат възможност да се приеме, че са достоверни. С оглед на това е прието, че договорът за наем не обосновава наличие на правно основание за упражняване на фактическа власт върху имотите.
В обжалваното решение действително е прието, че сключеният между Г. Д. Б. и [фирма] договор за наем е непротивопоставим на дружеството с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД, но основното съображение, поради което предявеният от дружеството ревандикационен иск е уважен е обстоятелството, че по делото не е установена достоверността на този договор, т.е. не е установено към момента на сключването му Г. Д. Б. да е имал качеството управител на дружеството, а оттам че не е установено да е разполагал с правомощието да сключи договора от името и за сметка на това дружество. Прието е, че договорът не може да бъде противопоставен на дружеството и поради тази причина, което само по себе си е достатъчно да обоснове крайния извод за липса на основание за упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ответниците по предявения иск. Изводът на въззивния съд за начина, по който следва да се установи достоверността на датата на частен документ съответства на задължителната практика на ВКС /постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №235/04.06.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№176/2010г./. С оглед на това и предвид обстоятелството, че съображенията, касаещи приложението на чл.237, ал.1 ЗЗД не биха могли да обосноват различен краен извод за основателността на предявения иск /и според тълкуването, дадено в ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената практика на ВКС, че при наличието на няколко групи съображения по основателността на иска, едно от които е достатъчно да обоснове крайния извод на въззивния съд, произнасянето по едно от тях в противоречие с практиката на ВКС не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, ако останалите съответстват на тази практика/ следва да се приеме, че предпоставки за допускане на касационно обжалване в настоящия случай не са налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.11.2015г. по в.гр.д.№543/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: