5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 29.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1966/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Г. Д. В. е подал чрез пълномощника си адвокат М. Б., в срока по чл. 283 ГПК, касационна жалба срещу въззивното решение № 7332 от 05.11.2013 г. по в. гр. д. № 866/2013 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Д. С. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 06.08.2012 г. по гр. д. № 7350/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на масивен гараж с две клетки със застроена площ от 41,50 кв.м., разположени в дъното на дворно място с административен адрес: [населено място], [улица], в определен от съда срок, а при неизпълнение – да се признае право на ищеца да премахне същите за сметка на ответника.
Данните по делото сочат, че със съдебна делба е прекратена съсобствеността между страните по делото, като на ищеца са поставени в дял жилищна сграда, ведно с припадащите се към нея 86 % ид. ч. от дворното място, а на ответника за уравнение на дела му е поставен гараж, който е предмет на иска по чл. 109, ал 1 ЗС, и 14 % ид. ч. от мястото.
Въззивният съд приел, че с влизане в сила на съдебното решение за извършване на делбата, между страните в настоящото производство със сила на пресъдено нещо е установено, че спорните гаражни клетки представляват годен обект на вещно право и не са незаконен строеж, който подлежи на премахване. Ако гаражът представлява незаконна постройка, която подлежи на премахване, то извършената делба е нищожна поради липса на предмет и не е довела до възникване в полза на ищеца на изключително право на собственост върху жилищната сграда, на чието упражняване ищецът претендира, че се пречи посредством разположените в дворното място гаражи. В случай, че е считал гаражните клетки за незаконен строеж, той е следвало да наведе тези възражения в делбеното производство, което не е сторил, но е и отправил искане претенцията му по сметки за извършени от него подобрения в съсобствения имот и увеличаване имуществото на наследодателя да бъде удовлетворена посредством поставяне в негов дял и на гаражите, наред с къщата. По този начин ищецът се е съгласил, че построяването на гаражите в този вид и при тези отстояния от къщата не е противоправно и не ограничава упражняването на правото на собственост върху останалите обекти в имота. Оттук съдът заключил, че между страните е безспорно установена законността на гаражните клетки, и самото им разположение в дворното място не води до неоснователно пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост върху къщата в пълен обем.
Същевременно въззивният съд отбелязал, че притежаването на законна или незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, а ищецът не е доказал извършването на други действия от ответника във връзка с ползването на гаража, които да са ограничили упражняването на собственическите му права. Ответникът ползва част от дворното място, съответстваща на собствените му права върху него, а съгласно заключението на вещото лице бетоновата алея, която свързва гаража с изхода към улицата, е изградена не само с оглед ползването на гаража, но и с цел да обслужва къщата и да свързва външните й стълби с изхода на двора.
Отделно от изложените собствени мотиви, въззивният съд препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Последният, като приел, че поначало искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на строеж, ако същият е източник на неоснователното действие, може да се насочи и срещу съсобственик, посочил, че в хипотезата на изграден без съгласието на останалите съсобственици строеж, последният не подлежи на премахване, ако не се установи, че пречи на останалите участници в съсобствеността /възникнала по силата на чл. 92 ЗС/ да упражняват правата си. Изследвайки законността от гледна точка на на строителните правила и норми, районният съд приел, че строителството, разрешено съгласно чл. 148, ал. 1, т. 3 ППЗТСУ /отм./ и извършено на основание позволителен билет от 1980 г., съответства на чл. 95 и 97 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. /отм./. Позовавайки се на съдебното решение за делба, от влизането в сила на което е възникнала собствеността върху гаражите в полза на ответника по иска, съдът посочил, че ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, включително и че гаражите са годен обект на правото на собственост, като могат да служат за уравнение на дялове и са поне търпими по смисъла на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ. Първоинстанционният съд изложил съображения и за това, че не е установено нито едно от наведените от ищеца обстоятелства като основание на иска му – не само тези за незаконен строеж, но и тези за неудобства, свързани с щум, прах и невъзможност да се ползва пълноценно цялото дворно място заради ползването на гаража. В обобщение е прието, че статутът на спорните гаражи не е такъв, че да подлежат на премахване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен на първо място въпросът: при положение, че с влязло в сила решение по делба, с което е установено, че процесните гаражни клетки са годен обект на собственост и са поставени в дял на един от съделителите, следва ли от това, че на делба подлежат само законни строежи и че този строеж не е незаконен, не подлежи на премахване и на другия съделител не му принадлежи правото да търси защита на собствеността си върху поставените в негов дял имоти на основание чл. 109 ЗС, в последващо делбата съдебно производство срещу съделителя си, поради това, че имотите на последния, които е получил от делбата, са незаконни и неоснователно пречат да упражнява правата си в пълнота.
По този въпрос касаторът обосновава противоречие с решения, съставляващи незадължителна съдебна практика, според които незаконността на съсобствен строеж не е пречка същият да бъде допуснат до делба, доколкото /докато/ не е предприета процедура по премахването му.
В първата си част /дали на делба подлежат само законни строежи/ въпросът не е относим към предмета на спора, който е за прекратяване на неоснователно действие на основание чл. 109, ал. 1 ЗС, а не за делба. Затова, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС той не обосновава общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В другата си част въпросът е базиран на извода на съда, че след като е допуснат до делба и впоследствие е послужил за имотно уравнение на дяловете, строежът не е незаконен. Този извод не е сред решаващите изводи, които могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в посочения тълкувателен акт. Решаващият извод е свързан със становището на съда, че делбата би се оказала нищожна, ако обектът, послужил за уравнение дела на касатора, съставлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. Тъй като е недопустима делба на несъществуваща вещ, а такава ще бъде подлежащият на премахване строеж, било е необходимо изследването на това обстоятелство да стане в производството за съдебна делба. С влязлото в сила решение гаражът е приет за вещ, годна да бъде обект на правото на собственост и този съдебен акт е правното основание, на което е възникнало съществуващото между страните фактическо положение и правно състояние – съсобственост върху дворното място и изключителна собственост върху отделни самостоятелни обекти в мястото. Недопустимо е при това положение чрез иск по чл. 109, ал. 1 ЗС да се ревизира съдебното решение за делба, а до това би се достигнало, ако се признае правната възможност да се търси премахване на някой от обектите по искане на един от съделителите, обвързан със сила на пресъдено нещо относно наличието и разположението на сградите – индивидуална собственост, в съсобственото място.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са:
– след като със съдебна делба между наследници на построилия гаража наследодател гаражът е поставен в дял на единия наследник, има ли право другият наследник-съделител, получил собствеността върху жилищната сграда и върху значително по-голяма част от дворното място, да търси след делбата защита на правото си на собственост по чл. 109 ЗС срещу нарушения и ограничения поради незаконност при изграждането на гаража и неузаконимостта му – като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва достатъчна пълнота в закона /ЗС, ЗН, благоустройствените закони/, няма и конкретна съдебна практика;
– представлява ли притежаването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС – касаторът представя решения, съставляващи основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, според които строеж в съсобствен имот, извършен в отклонение или нарушение на строителните правила и норми и който не може да бъде узаконен, смущава правото на собственост на останалите съсобственици, които не са длъжни да понасят налаганите от това действие ограничения и същото подлежи на премахване; негаторният иск може да бъде успешно упражнен и срещу съсобственик.
Съобразно вече изложените съображения тези въпроси също не са обусловили решаващия извод за изхода на спора по негаторния иск, поради което и съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7332 от 05.11.2013 г. по в. гр. д. № 866/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: