О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 267
София, 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 742 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. К. Ч. и Л. Н. С. и двамата чрез адв. Б. Д. срещу решение № 282/27.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 460/2017 г., потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е признато за установено по отношение на Ч. и С. съществуването на парично вземане за Търговска банка [фирма], произтичащо от договор за банков кредит № 3068-09/04.06.2009 г. и договор за поръчителство от 22.08.2012 г. в размер на 183273.61 евро общо, от които 171218.38 евро – неиздължена просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане; 5806.21 евро – неиздължена договорена /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2014 г. – 30.06.2014 г.; 5392.92 евро – наказателна лихва /неустойка за периода 25.02.2014 г. – 03.09.2014 г./; 856.10 евро – такса за управление на кредита, съгласно чл.5 ал.1 от договора за кредит, за които парични вземания има издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13280/2014 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ и са присъдени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Търговска банка [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на ПОС по иска по чл.422 ал.1 ГПК, П. е приел следното: сключен е договор за банков кредит между банката и [фирма], обезпечен с ипотеки, договор за особен залог на МПС и поръчителство от физическите лица К. Ч., Л. С. и Н. С., като не се спори нито относно сключения договор и поетото поръчителство, нито непогасената част на кредита към 2014 г. На 30.06.2014 г. банката е взела решение да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради непогасяването му, като уведомленията за това решение на банката са получени от поръчителите, сега касатори, К. Ч. на 23.07.2014 г. и от Л. С. на 22.07.2014 г. На 04.09.2014 г. е подадено заявление от банката по чл.417 ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13280/2014 г. на ПРС. С оглед постъпили възражения по чл.414 ал.1 ГПК от К. Ч. и Л. С. за недължимост на претендираните суми от банката е предявен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането. Искът е уважен от ПОС, чието решение е потвърдено от П.. Възраженията на ответниците, като въззивници, са били, че банката е могла да обяви кредита като предсрочно изискуем по-рано, още на 25.02.2014 г., когато е имало просрочие на плащания, като не е сторила това е изтекъл срока по чл.147 ал.1 ЗЗД и поръчителите не са задължени, тъй като не е предявен иск срещу длъжника в продължение на 6 месеца. П. е приел тези доводи за неоснователни, мотивирайки се с приетото в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изискващо уведомяване от банката до длъжника, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което в случая е сторено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Дали кредиторът по договора за банков кредит е довел надлежно до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар. “автоматична предсрочна изискуемост“ и оттук “настъпила ли е и кога предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора. 2. При прието от съда, че вземането става изискуемо с неплащането или с настъпване на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, въпреки, че в заявлението си и документите към него е посочила друг предходен момент, в който е настъпила предсрочната изискуемост как следва да се тълкува едно такова противоречие в изявленията и твърденията по делото на самия кредитор /банката/ и допустимо ли е това тълкуване да се върши във вреда на задължените лица по договора за кредит, както е сторено в случая?“.
Отговор на така формулирания първи въпрос е даден в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/, а именно: „В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“ Решението на П. е в съответствие, а не в противоречие с приетото в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният втори въпрос не покрива общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а изразява желание за друг краен резултат по делото, неотговарящ на доказателствата по делото и закона. С този въпрос се прави некоректно тълкуване на възможностите за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, каквато не настъпва без уведомяването от банката до длъжниците и поръчителите в какъвто смисъл е приетото в т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в решението на П., което е в съответствие със същото. Няма основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди обявяването на длъжника и поръчителите за взетото от банката решение от 30.06.2014 г., както е приел П., в какъвто смисъл са изложените доводи от касатора за наличие на хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/27.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 460/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.