1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр.София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2575/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд № 300 от 07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 186/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Добрички окръжен съд от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 462/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по искането на КПКОНПИ по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от Е. С. И. и Д. К. Д. на незаконно придобито имущество на обща стойност 391 242,50 лв.
За да постанови определението си въззивният съд е приел за установено, че производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу първия ответник е образувано с решение на КПКОНПИ от 20.06.2018 г. Това обаче е станало след като е изтекъл едногодишният срок за извършване на проверка по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), като няма данни този срок да е бил продължаван. Срокът за проверка (според мнозинството от състава на въззивния съд) е преклузивен и пропускането му води до преклудиране както на правомощията на КОНПИ да вземе решение за начало на производство и да внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда, така и до погасяване на материалното право на държавата за отнемане на имуществото. Съответно искането за отнемане съдът намерил за недопустимо и прекратил производството по него.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване КПКОНПИ поддържа, че в преграждащото определение са разрешени в противоречие на практиката на Върховния касационен съд процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания, доводи и фактически твърдения, посочени от жалбоподателя и какви са правомощията му при наличие на противоречива практика относно допустимостта на иск по ЗОДНПИ (отм.), когато предстои противоречието да бъде отстранено със задължително тълкуване от Върховния касационен съд.
Ответните страни Е. С. И. и Д. К. Д. оспорват частната жалба като поддържат, че обжалваният акт е правилен.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за разглеждането й по същество.
Въззивният съд е извел недопустимост на искането за отнемане на незаконно придобито имущество от пропускането на срока, в който е следвало да бъде завършена проверката и да бъде открито производство за отнемане на това имущество. Приел е, че този срок е преклузивен и погасява както правото на иск, така и материалното право на държавата. Въпросът за правното значение на срока, в който проверката трябва да бъде приключена, се разрешава противоречиво от съдилищата, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по който е поставен и е разрешен от въззивния съд същият въпрос, трябва да бъдат спрени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 2575/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о., до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: