O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 03.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 307 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2586/ 11.08.2008 година на Р. Д. Ф. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 808 от 07.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 257/2007 година на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 179 от 27. 12. 2007 година по гр.д. Nо 1448/2006 година на Разложкия районен съд по отхвърления иск на Р. Ф. , заявен срещу ОбСЗГ гр. Б. по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, приемайки , че по силата на ангажираните писмени доказателства- удостоверение за наследници, удостоверение , че земите не са заявени до момента на завеждане на делото и писмен договр за покупко-продажба от 25.04.1939 година на земеделски имот от 1 и половина декара в м. Гуровица” не се установява наследодателя Д да е притежавал надлежен титул за собственост /в т.ч. и твърдяното основание – давностно владение/.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателката Р. Ф. чрез процесуалния си представител адв. А от САК, поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на съдилищата относно годните доказателствени средства за установяване правото да се възстанови собствеността на земеделски имот, в т.ч. и на гласни доказателства преди и след изменението на ЗСПЗЗ ДВ. Бр.13/2007 г., както и че в конкретния случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросът могат ли да бъдат събирани гласни доказателства за твърдения на страните за установяването на правно релевантните факти като факта за начало на давностно владение.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- преобразуваната О. с. “ Земеделие” гр. Б..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото да се възстанови собствеността на земеделски земи – нова от 3 дка и нива от 1.700 дка в землището на гр. Б., настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касатора обосновава допустимостта на касационното обжалване, е формулиран като “проблемът за годините доказателства за установяване правото на собственост на земеделски имоти, по отношение на който се иска да се признае правото да бъде възстановена собствеността след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.13/2007 година и допустимостта на гласни доказателства при установяване на определение факти, релевантни за конкретния гражданско правния спор”, който е разрешен в противоречие с практиката на състави на съдилищата- Р от 30.07.2008 г. по гр.д. Nо 370/2008 г. на Софийския окръжен съд, Р от 27.06.2008 г. по гр.д. Nо 545/2007 г. на Софийския РС, Р от 07.07.2008 год. по гр.д. Nо 263/2008 год. на ямболския ОС, Р Nо 3019.06.2008 г. по гр.д. Nо 291/2007 г. на Беленския РС, Р от 21.02.2008 год. по гр.д. Nо 1028/2007 год. на Софийския ОС и Решение по гр.д. Nо 2868/2007 г. на Варненския РС/ непредставено по делото/.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Макар и релевираният процесуален въпрос да е съществен с оглед значимостта на въпросите за допустимите доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на притежаваните земеделски земи в исковто произв0одство по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за принаване парвото да бъде възстановена собствеността им след изменението на закона с ДВ. Бр.13/2007 година , при данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, следва , че не се установява да е налице противоречие с трайната практика на ВКС за допустимостта на гласните доказателства. В конкретната хипотеза не може да се приеме тезата , че се касае и до разрешаване на въпрос за принципната допустимост- респ. недопустимост на гласни доказателства при установяване на правото на собственост на основание давностно владение, който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото. Изводите на решаващият съд, мотивирали отхвърлянето на иска на Р. Ф. по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ се базират на обстоятелството , че по делото не са ангажирани писмени доказателства, съставляващи надлежен титул за правото на собственост от категорията на тези , установени от законодателя. Тези изводи не са в противоречие с изводите, мотивирали съдилищата при постановяване на цитираните по-горе решения, поради което и не може да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Не може да се приеме , че е налице и основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице / както и е посочена от самия касатор / многобройна практика на съдилищата , непротиворечива в насока на разрешаване на съществения процесуален въпрос за характера на писмените доказателства, съставляващи годен титул за установяване на правото на собственост на земеделските земи в исковия процес по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ след изменението на разпоредбата с ДВ . бр.13/2007 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 и 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2586/ 11.08.2008 година на Р. Д. Ф. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 808 от 07.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 257/2007 година на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: