О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София,17.05.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №14/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „Г”ООД –гр. София срещу решение от 30.06.2009 г.на Софийски градски съд по гр.д. № 65/2009 г. на СГС-ІVа с-в , с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 16.04.2008 г. , постановено по гр.д. №25281/06 по описа на съда, с което са уважени обективносъединените искове на „Ф”АД-Пловдив срещу касатора с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят развива оплаквания в насока, че неправилно въззивният съд е приел , че лице без представителна власт получило стоката от името на купувача може с подписа си върху издаденате фактури да задължи лицето-купувач за заплащане цената на стоките, при липсата складови разписки за това, че стоката е получена.
Твърди се, че така постановеното от въззивния съд решение е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Прилага ТР№1 от 17.03.1993 г. по гр.д. №3/1993 на ОСГК , както и практика по отделни дела на ВКС и арбитражни съдилища.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС-решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №454/2008 на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК относно решаването на правните въпроси от значение за спора и следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение , с което оставя в сила решението на първоинстанционния съд, с което са уважени обективносъединените искове на „Ф”АД-Пловдив срещу касатора с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, съдът е приел, че фактурите , на които ищецът основава вземането си за цената на стоката и лихвата за забава са осчетоводени по ЗДДС , включени са в дневника за покупки и продажби за съответните данъчни периоди , както и в месечните справки-декларации по ДДС от страна на купувача-ответник по иска „Г”ООД –гр. София. Следователно по отношение на него е приложимо правилото на чл.301 от ТЗ за обвързване от действията по получаване на стоката от лице без представителна власт, при положение, че не се е противопоставил веднага, а напротив е приел и осчетоводил издадените фактури.
Като правен въпрос от значение за изхода на спора, решен от въззивният съд с обжалваното решение следва да се приеме, дали лице без представителна власт получило стоката от името на купувача може с подписа си върху издадените фактури да задължи лицето-купувач за заплащане цената на стоките.
В случая е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1 от ал.1 на чл.280 от ГПК, доколкото ВКС се е произнесъл по този правен въпрос с решение , постановено по реда на чл.290 ГПК: решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №454/2008 на ІІ т.о. на ВКС.
От съдържанието на мотивите на това решение се вижда, че ВКС приема, че когато подписите под фактурите са положени от лице, за което няма данни, че е упълномощено от ответника да получи стоката, но самите фактури са включени в дневниците за покупките и е усвоен ДДС по тях следва да се приеме, че е налице изпълнение на хипотезата на чл.301 от ТЗ, т.е. ответникът е потвърдил действията от негово име на лицето без представителна власт като не се е противопоставил веднага след узнаването за тези действия.
Наличието на практика на ВКС от категорията на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК/ цит. решение постановено по реда на чл.290 ГПК/ по релевантния правен въпрос изключва приложението на останалите основания по т.т. 2 и 3 на чл.280 ал.1 от ГПК, още повече, че същите не се и навеждат изрично от страна на касатора. Приложеното от последния ТР№1 от 17.03.1993 г. по гр.д. №3/1993 на ОСГК се отнася до правомощията на търговския пълномощник въобще и е несъотносимо към настоящия спор.
С оглед изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2009 г.на Софийски градски съд по гр.д. № 65/2009 г. на СГС-ІVа с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: