О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 29.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 222 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “А” чрез юрисконсулт К. Д. срещу решение № 580/24.11.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 914/2008 г., с което е отменено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ в отхвърлителната му част и е постановено друго, уважаващо иска за неимуществени вреди в цялост със законните последици, а в останалата уважителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна – Г. Й. Ш. оспорва подадената касационна жалба относно нейната допустимост и основателност като излага подробни съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на З. “А” срещу решението на ПАС по гр.д. № 914/2008 г. поради следните съображения:
ПОС е сезиран с обективно съединени искове по чл.226 ал.2 вр. с чл.267 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД от Г. Ш. срещу З. “А” за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди при настъпило ПТП при управление на МПС от него, виновно причинено от управлявано от И. И. МПС, като И. е застрахован при ответника по риска “гражданска отговорност”.
ПОС е уважил частично иска за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания за увреждания на ищеца и изцяло иска за имуществените вреди – увреждани на МПС-то, управлявано от ищеца. По жалби и на двете страни ПАС е оставил в сила първоинстанционното решение в уважителната му част, отменил го е в отхвърлителната и е постановил друго решение, уважаващо предявеният иск за неимуществмени вреди в цялост /20000 лв./ с лихва и разноски.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира като съществени въпроси по делото произнасянето на ПАС по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД, чл.273 ал.1 и 2 КЗ и чл.15 от Наредба № 24 за задължителното застраховане, които въпроси касаят начина, методиката за определяне на застрахователното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Решението на тези въпроси, според касатора, е от съществено значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото, с оглед на което мотивира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За да е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
При така формулираният от касатора въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че съдът е приложил описаната в КЗ и в Наредбата методика, както и нормата на чл.52 ЗЗД със заложените в нея изисквания при пределяне размера на дължимото застрахователното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП с оглед конкретния казус, конкретните увреждания на здравето на ищеца и неговото МПС и конкретните относими за тези факти и обстоятелства доказателства. По отношение на имуществените вреди ПАС е съобразил писмените доказателства, установяващи извършен ремонт на МПС-то на ищеца /приложение 11 към чл.15 от Наредба № 24 за задължителното застраховане/. Обезщетението за неимуществени вреди е определено при условията на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда – така и т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Преценката на отделните факти и доказателства по делото, относими към определяне размера на обезщетението, при спазване принципа на справедливост и изискванията на приложение 11 към чл.15 от Наредба № 24 за задължителното застраховане, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите в чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
Съдът не присъжда поисканите от ответната страна разноски, макар с оглед изходът на спора да се дължат такива /чл.78 ал.3 ГПК/, поради липса на доказателства, установяващи извършени от ответника разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 580/24.11.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 914/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.