О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място], 01.06.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 58/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на М. П. и Г. П. против определение № 3762/10.11.2016 год. по гр.д.№ 1885 / 2016 год. на Софийски апелативен съд,с което и по молба на същите страни, на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът е оставил без уважение искането им за изменение на въззивно решение № 1277/20.06.2016 год.,в частта по присъдени в тяхна тежест разноски, възмездими на ответника – ЗК „О.–клон България„КТЧ,предвид потвърдена частична неоснователност на предявените искове – държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанции. Жалбоподателите считат, че освобождаването им от внасяне на държавна такса и разноски по делото, предвид влязла в сила присъда срещу делинквента, на основание чл. 83 ал.1 т.4 ГПК , ги освобождава и от задължение за възмездяване на разноски на противната страна, в случай на неоснователност – пълна или частична – на иска.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да остави без уважение молбата на ищците за изменение на въззивното решение в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че независимо от приложението на чл.83 ал.1 т.4 ГПК за ищците, по отношение възмездимите на ответника, с оглед частичното отхвърляне на исковете, разноски важат общите правила на ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Наведеният от жалбоподателите довод е несъстоятелен , по съображения, идентични на изложените в отговор на аналогичен правен въпрос, макар в хипотеза на освобождаване ищците от заплащане на държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК – така решение № 148 по т.д.№ 39/2012 год. на І т.о. на ВКС. В идентична на настоящата хипотеза, в реш.№ 127 по т.д.№ 1882/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС и опр.№ 834 по ч.т.д.№ 21/ 2013 год. на І т.о. на ВКС , е прието същото, както и в хипотеза на освобождаване на ищците по чл.83 ал.1 т.1 ГПК – в реш.№ 67 по гр.д.№ 2944/2013 год. на ІV г.о., а по чл. 83 ал.1 т.3 ГПК – в реш.№ 121 по т.д.№ 1324/2016 год. на ІІ т.о. на ВКС. Предвиденото от законодателя освобождаване на ищците от такси и разноски, във всички хипотези на чл.83 ГПК, независимо от различие в мотивите за това, по отношение различните групи субекти, цели облекчаване ищците при завеждане и провеждане на съдебното производство и съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на нарушени или застрашени права и интереси на всеки гражданин – чл.56 от Конституцията на Република България. Правата на едни правни субекти, обаче, не могат да се упражняват в ущърб на правата на други правни субекти.Д. на жалбоподателите цели разширително тълкуване на чл.83 ал.1 т.4 ГПК, в противоречие с чл.78 ал.3 ГПК, даващ право на ответника на възмездяване на разноски, в случай на неоснователност на иска срещу него, независимо от други предпоставки или условия.Такова тълкуване конфронтира със справедливостта и води до непозволено увреждане на ответника, който не следва да носи последиците от превратната или неточна преценка на ищеца, относно правата му, макар произтичащи от деликт, за който има влязла в сила присъда.
Водим от горното,Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3762/10.11.2016 год. по гр.д.№ 1885 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :