О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място] 10.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№328/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1672/02.08.16г. по т.д.№4694/15г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1319/10.08.15г. по т.д.№7718/14г. на Софийски градски съд,с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 225 985,20 лв. възнаграждение за посредничество по договор от 07.08.20012г.,ведно със законната лихва; сумата 12 399,56 лв. лихва за забава и разноски за производството.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение,поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил наличието на основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и основателността на касационната жалба,претендирайки разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си , въззивният съд е приел за безспорно установено по делото сключването между страните на 07.08.2012г. на договор,по силата на който ищецът се задължил да посредничи при сключването на договори между ответника, като продавач и трети лица,като купувачи, за продажба на земеделска техника ,срещу което ответникът поел задължението да заплати на посредника възнаграждение в определен размер.Като безспорно е възприето и изпълнението на договорните задължения от страна на посредника,при което ответникът сключил три договора за покупко –продажба с три юридически лица-търговци,които са заплатили изцяло уговорената в тези договори продажна цена на техниката.Като спорен между страните САС е възприел въпросът изискуемо ли е задължението за плащане на посредническото възнаграждение, доколкото ищецът е считал,че с плащането на продажната цена тази изискуемост е настъпила,а ответникът е поддържал становище,че изискуемостта на възнаграждението е поставена в зависимост от изпълнението на всички задължения за плащане /предвид твърдяна от него дължимост и на начислена неустойка за забавата при плащането/. По така поставения въпрос въззивният съд е споделил изложените от първата инстанция мотиви за настъпила след изтичането на предвидения в двустранно подписан между страните протокол срок,течащ от последното плащане на продажната цена. В изложените собствени мотиви по възраженията във въззивната жалба,по пътя на систематичното тълкуване, в съответствие с изискванията на чл.20 ЗЗД,САС е издирил смисъла на договорната клауза на чл.8 ал.2 от договора за посредничество,според която възнаграждението се изплаща 100% „при плащане от страна на контрагента на сключените договори за доставка на земеделска техника“ /а според т.2 на двустранно подписания протокол – „в срок до 5 работни дни след окончателното плащане на контрагента по сделката“/.Позовал се е на клаузата на чл.7 от договора,в която страните изрично са уговорили,че посредникът не носи отговорност за неизпълнението на задължения на съконтрагентите на възложителя,а доколкото реши да поеме такава,това следва да стане с допълнително споразумение при допълнително уговорено възнаграждение.Като е взел предвид характера и функциите на неустойката – като служеща за обезпечаване изпълнението на задължението и за обезщетяване на вредите от неизпълнението,съдът е заключил,че изпълнението на задължението за неустойка не може да бъде условие,в зависимост от което да е поставено плащането на посредническото възнаграждение,а такова се дължи след изтичането на 5-дневния срок от последното плащане на продажната цена. В резултат на този извод въззивният съд е отказал да сподели като основателно възражението на [фирма] за липса на мотиви в първоинстанционното решение относно дължимостта и размера на неустойките,тъй като същите са неотносими към преценката за основанието,размера и падежа на претендираното от ищеца вземане за посредническо възнаграждение.Като неоснователно е преценено твърдението на въззивника /настоящ касатор/ за наличие на признание от страна на посредника за дължимост на неустойката,с отправената от него нотариална покана , с чийто размер същият е намалил дължимото му възнаграждение.Доколкото е възприел изявлението в нотариалната покана като възражение за прихващане /чрез поемане на претендираните от възложителя-продавач задължения за неустойка на контрагентите му/, въззивният съд е отказал да обсъжда въпроса това възражение за прихващане породило ли е желаните правни последици и как то се отнася към спорното първо,тъй като в жалбата не са били изложени съответни оплаквания.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК касаторът е поставил като такива от значение за изхода на делото въпросите: Предвид обстоятелствата по конкретното дело,необходимо ли е да бъде тълкувана клаузата на чл.8 ал.2 от договора за посредничество от 07.08.2012г. и налице ли са предпоставките по чл.20 от ЗЗД за това при положение,че в конкретния договор няма противоречие в отделните уговорки? и Допустимо ли е в хода на тълкуване на конкретна договорна клауза съдът да търси точния смисъл на предмета на тълкуване и изясняване на изявената воля на страните чрез подмяна на тяхната воля? Посочил е,че в решението на въззивния съд тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК,с което твърдение се сочат решения по т.д.№1843/13г. на второ т.о., по т.д.№944/10г. на второ т.о. и по т.д.№23/13г. на второ т.о. Според твърденията на касатора, приемайки, че „плащане на сключените договори“ означава „плащане на продажната цена по сключените договори“, въззивният съд неправомерно е изменил волята на страните.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол по поставените въпроси. Касационното обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. От значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,но не и въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемането от въззивният съд на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният от касатора първи въпрос е от фактологично естество,тъй като отговорът му изисква обсъждане на конкретно посоченото доказателство и становище налице ли са предпоставките за тълкуването на съдържанието му,а освен това съдържа в себе си и субективна констатация на страната за липса на противоречие между отделните уговорки в него. Така формулиран,въпросът не може да обуслови наличие на общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,както не се констатира такъв и по отношение на втория от въпросите,доколкото същият касае правилността на извършеното от САС тълкуване на спорната клауза от договора /отговорът изисква преценка дали съдът е тълкувал чрез издирване на действителната воля на страните или я е подменил/. Налице е постоянна задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД , формирана по реда на чл.290 ГПК /част от която е цитирана и от касатора в обосноваване приложението на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ – решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на І т.о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г. на ІІ т.о. и др. Според същата на тълкуване подлежат както неясните изобщо договорни клаузи,така и тези,по приложението на които е възникнал спор между страните /както е в настоящия случай/; при такъв спор съдът е длъжен да издири точния смисъл на договорната клауза,като извърши тълкуване при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии – да търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се преценяват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. В атакуваното от касатора въззивно решение САС е извършил тълкуване на клаузата на т.8 ал.2 от договора между страните при наличие на спор между тях, прилагайки посочените по-горе в закона и съдебната практика критерии – изходил е от връзката между отделните клаузи на договора, преценил е акцесорния, обезпечителен и обезщетителен характер на задължението за неустойка,което не е съществен елемент от договора,за да би могло да бъде възприето като „плащане на … сключените договори“. Като е тълкувал уговорката на чл.8 ал.2 от споразумението между страните, отчитайки наличието на спор между тях относно смисъла й и в съответствие с посочените критерии,съставът на САС не се е отклонил от задължителната практика на ВКС.
По-нататък в изложението с твърдение,че въззивният съд не е счел за необходимо събиране на допълнителни доказателства по делото,не е допуснал своевременно поисканата от касатора съдебно счетоводна експертиза, е поставен процесуалният въпрос Предвид обстоятелствата по конкретното дело,длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата,които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ при положение,че е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение? Въпросът се релевира с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като се сочи противоречие с постановките в ТР №1/13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно разрешението,дадено в т.3 на посоченото тълкувателно решение, “въззивният съд е длъжен да събере доказателствата,които се събират служебно от съда /експертиза,оглед,освидетелстване/ само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение…“/цит./. В производството пред първата инстанция в първото и единствено открито заседание по делото ответникът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на неустойките по трите договора за покупко-продажба на земеделска техника.Искането е оставено без уважение от СГС с мотив,че на съда не са нужни специални познания за извършването на математическото изчисление.В решението си първоинстанционния съд, с оглед изложените от него съображения за настъпила изискуемост на задължението за посредническо възнаграждение,поради плащането на продажната цена , е намерил за неотносими към преценката на основанието,размера и падежа на процесното вземане дължимостта и размера на неустойките. Въззивният съд изцяло е споделил тези изводи както чрез препращане към мотивите на първата инстанция,така и в собствените му съображения,изложени по доводите във въззивната жалба.Т.е. при тези обстоятелства не може да бъде направен извод за наличие на служебно задължение на въззивния съд да предприеме действия,в смисъла на посоченото тълкувателно решение,тъй като не може да се приеме,че в резултат на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна или изводите на съда са необосновани,доколкото неустановяването на размера на неустойките изобщо не е свързано с резултата по делото. Изложеното обуславя извод за липса на противоречие с тълкувателното решение,а оттам и на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.
Последният от формулираните като значими за изхода на делото въпроси Предвид обстоятелствата по делото ,възможно ли е изявлението за прихващане на неустойката и посредническото възнаграждение до размера на по-малкото да бъде осъществено,т.е. да произведе действие и правни последици между страните по прихващането, ако, макар при наличието на изискуемост на насрещните вземания,едното от тях е спорно по размер,т.е. неликвидно? няма характер на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като въззивният съд не е формирал по него решаващи изводи,които да са обусловили изхода на делото.Напротив,в решението същият изрично е посочил,че не следва да бъдат обсъждани въпросите,свързани с това дали направеното с нотариалната покана на посредника изявление за прихващане е произвело желаните правни последици и как това се отнася към спорното право, поради липса на съответни оплаквания във въззивната жалба.Доколкото въпросът не осъществява общия критерий за допустимост,не следва да се разглежда наличието на предпоставки за приложение на допълнителния сочен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложеното, достъпът до касационен контрол на атакуваното въззивно решение следва да бъде отказан.
Доколкото по делото липсват доказателства за направени от ответника по касационната жалба разноски за това производство, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1672/02.08.16г. по т.д.№4694/15г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.