2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 11.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 706/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. С. от САК, срещу определение № 2 563 от 15.11.2009 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 725/2009 г. Със същото се потвърждава определение № 826 от 22.05.2009 г. на Районен съд[населено място], с което е прекратено производството по гр. д. № 131/2009 г. и е обезсилена издадената заповед № 205/13.02.2009 г. за изпълнение на парично задължение против длъжника Б. Н. К. от[населено място] за сумата от 461,93 лв. за ползване на доставена електрическа енергия за периода от 20.06.2008 г. до 31.10.2008 г., ведно с мораторна лихва от 12.09.2008 г. до 14.01.2009 г. в размер на 17,90 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение, както и на потвърденото с него определение на РС[населено място]. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи, че посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд[населено място], но обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е до 1 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК ( в редакцията преди изменението, обн. в ДВ бр. 100/2010 г.) не подлежи на касационен контрол. Обжалваемият интерес във въззивната инстанция е до 1 000 лв., тъй като е обжалвано определение на РС[населено място], с което се обезсилена издадената заповед № 205/13.02.2009 г. за изпълнение на парично задължение против длъжника Б. Н. К. от[населено място] за сумата от 461,93 лв. за ползване на доставена електрическа енергия за периода от 20.06.2008 г. до 31.10.2008 г., ведно с лихва от 12.09.2008 г. до 14.01.2009 г. в размер на 17,90 лв. Неточното указание на Б., отразено в диспозитива на обжалваното определение за възможността за касационно обжалване на постановения съдебен акт не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата към него момент процесуална уредба.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма][населено място] срещу определение № 2 563 от 15.11.2009 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 725/2009 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: