О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София,
11.06.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2165 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 150 от 15.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 111/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 38 от 16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта за прекратяване производството по делото по жалбите на [фирма], [населено място], общ. Д. и [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното решение № 463 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 3615/2015 г. на Добричкия районен съд в частите, в които са уважени предявените от Р. С. П. и Г. А. П. срещу П. П. А. искове за нищожност поради липса на съгласие на упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа № 111 от 11.03.2015 г. и с нотариално удостоверено съдържание № 112 от 11.03.2015 г., т. 1, акт № 3 на нотариус с рег. /№/, и за недействителност поради сключването му от мним представител на продавачите на договор за продажба по нот. акт № 172, т. I, рег. № 1486, дело № 115/2015 г. и на договор за продажба, сключен на 22.04.2015 г. с нотариален акт № 173, т. I, рег. № 1487, д. № 116/2015 г. – двата на нотариус с рег./ №/ и район на действие Д..
Частният жалбоподател – [фирма], със седалище в [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Е. Г., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
Частният жалбоподател – [фирма] със седалище в [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. П. П., поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и сочи, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
В писмен отговор ответниците – Р. С. П. и Г. А. П. и двете с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. С., оспорват жалбите и поддържат, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на Р. С. П. и Г. А. П. и двете от [населено място], с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу П. П. А. от [населено място] – по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на пълномощно № 111 от 11.03.2015 г. и пълномощно № 112 от 11.03.2015 г.; за недействителност като сключен без представителна власт на договор за продажба, оформен в нотариален акт с. вх. № 3736/22.04.2015 г., както и на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт с вх. рег. № 3735/22.04.2015 г. с евентуално съединени искове за обявяване нищожността на всеки от договорите поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД; срещу [фирма] по чл. 108 ЗС за признаване ищците за собственици и предаване владението на поземлени имоти /№/ и /№/ по плана на [населено място], общ. Добричка, предмет на първия от цитираните договори; срещу [фирма] по чл. 108 ЗС за признаване ищците за собственици и предаване владението на поземлен имот /№/ по плана на [населено място], общ. Добричка, предмет на втория договор. С първоинстанционното решение съдът е уважил исковете за нищожност на двете упълномощителни сделки, за относителна недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД на договорите за покупко-продажба, признати са ищците за собственици на прехвърлените с тези договори имоти и са осъдени ответниците [фирма] и [фирма] да предадат владението върху тях.
С въззивна жалба последните две ответни търговски дружества [фирма] и [фирма] са обжалвали първоинстанционното решение включително и в частите, с които са уважени исковете на ищците срещу П. П. А. за прогласяване нищожността на упълномощителните сделки, с които същата си е послужила, за да прехвърли процесните имоти и за относителната недействителност на сключените за тази цел два договора за покупко-продажба. Окръжният съд в [населено място] е счел въззивните жалби в посочените им части за недопустими, тъй като дружествата нямат интерес от обжалване на решението, което по отношение на упълномощителните сделки и договорите за покупко-продажба има сила на присъдено нещо само между Р. С. П. и Г. С. П., като ищци от една страна и П. П. А., като ответник, от друга. Доколкото дружествата не са страни по тези искове, те не са обвързани от решението, в което се съдържа произнасяне по тях. Варненският апелативен съд е споделил изложените съображения, като е посочил, че поради липса на жалба от П. П. А. срещу първоинстанционното решение, същото е влязло в сила в обжалваните от двете търговски дружества части.
В приложено към жалбата на [фирма], [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора, чието разрешение ще допринесе за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно задължението на съда при постановяване на определението си да обсъди всички относими доказателства и всички относими доводи на страните, както и по въпроса относно допустимостта на въззивната жалба, насочена срещу решение в частите му, които рефлектират върху уважаването или отхвърлянето на съединен срещу жалбоподателя иск. Поддържа се довод и за очевидна неправилност на определението по чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакция след ДВ бр. 86/2017 г./.
В приложено към частната жалба на [фирма], [населено място], изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора:
1/ „Налице ли е правен интерес на последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху имота, да обжалва решението, с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, послужила при продажбата на недвижимия имот между упълномощителя и първия купувач?“
2/ „Налице ли е правен интерес за последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху имота, да обжалва решението, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договора за покупко-продажба между праводателя и първия купувач?“
3/ „Обвързва ли последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил правото на собственост върху имота, решението, с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, упълномощителната сделка, послужила при продажбата на недвижимия имот между упълномощителя и първия купувач?“
4/ „Обвързва ли последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху имота, решението, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, договора за покупко-продажба между праводателя и първия купувач?“
5/ „В случай, че решението, с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, послужила при продажбата на недвижимия имот между упълномощителя и първия купувач, и е обявен за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, договора за покупко-продажба между праводателя и първия купувач е влязло в сила, а предявеният иск от първият собственик по чл. 108 ЗС срещу последният собственик на имота се отхвърли, ще се валидира ли договорът за покупко-продажба, с който последният собственик е придобил недвижимия имот?“
В случая е налице определение на апелативния съд, с което е разгледана жалба срещу определение на окръжен съд, в качеството му на въззивен, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК по реда и условията на чл. 280, ал.1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице по поставения в изложението на [фирма] въпрос, уточнен от настоящата инстанция относно допустимостта на въззивната жалба, насочена срещу решение в частите му, които рефлектират върху уважаването или отхвърлянето на съединен срещу жалбоподателя иск. Касационно обжалване следва да се допусне и по идентичното питане, формулирано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на [фирма]: „Налице ли е правен интерес на последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху имота, да обжалва решението, с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, послужила при продажбата на недвижимия имот между упълномощителя и първия купувач?“. Въпросите са адресирани до едно и също разрешение на въззивния съд, което съдът е възприел в нарушение на задължителната съдебна практика, изразена в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. По тези въпроси следва да се посочи следното:
Съгласно цитираното тълкувателно решение при обикновено другарство, поради възможността, а не наложителността на еднакво решение по делата на другарите, постановяването на общо въззивно решение и отмяна на първоинстанционното и по отношение на необжалвалите другари на въззивника може да стане на основание на общите за тях факти. Ако те липсват, решението не може да се отмени по отношение на необжалвалия другар. От това становище на практиката следва, че ако са налице общи факти, по отношение на тях съдът следва да разреши спора по еднакъв за всички другари начин, като всеки от тях има интерес от обжалването на решението.
Останалите въпроси, формулирани в приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към всяка от двете жалби, не налагат допускането на касационно обжалване. Обсъждането на всички относими доводи и доказателства на страните по делото не обуславя разрешенията на въззивния съд, доколкото те са обсъдени в пълнота и не повлияват извода на съда за липса на правен интерес на обжалване. Въпроси от втори до пети в изложението на [фирма] съдържат сходни питания с отправените в първия въпрос, поради което не се налага допускането на касационно обжалване и по тях.
Въз основа на горното по съществото на делото настоящият състав на IV г.о. намира следното:
Частните жалби са основателни.
Уважаването на предявените от ищците Р. С. П. и Г. А. П. срещу [фирма] и [фирма] искове за собственост е обусловено от уважаването на исковете относно действителността на упълномощителните сделки и на сключените договори за покупко-продажба, с които първият ответник – П. А. е прехвърлила спорните недвижими имоти. Отпадането на правата на праводателя на ответните търговски дружества има за последица и отпадането на правото им на собственост върху всеки от спорните имоти и обуславя основателността на насочените срещу тях ревандикационни искове. Следователно, възникналите от двете упълномощителни сделки и сключените с тях два договора за покупко-продажба пораждат правоотношения, които имат преюдициално значение за спора по иска по чл. 108 ЗС. Фактите, които се отразяват върху съществуването и действителността на тези правоотношения, представляват общи за всеки от ответниците и обуславят общността между делата, налагаща разглеждането им в едно производство при условията на обикновено другарство. Съдът неправилно е приел, че решението е влязло в сила в частите относно действителността на сделките, тъй като по тях ответник е само П. А.. По отношение на общите факти съдът следва да действа при условията на необходимо другарство, поради което, ако общите факти го налагат, съдът следва може да отмени първоинстанционното решение и спрямо необжалвалия другар, както предвижда чл. 271, ал. 3 ГПК. От изложеното следва, че жалбоподателите имат правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, като всяко от дружествата има такъв интерес по отношение на частта на решението, в която се съдържа произнасяне по действителността на пълномощното и договора за покупко-продажба, които имат за предмет придобитите от това дружество имоти. Посоченото налага отмяната на решението и връщането на делото на въззивния окръжен съд в [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия и конституиране на страните, като на ищците Р. С. П. и Г. А. П., и на ответницата – П. П. А. следва да бъде връчен препис от въззивните жалби и да бъде осигурено участието им в производството.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150 от 15.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 111/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 38 от 16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1/2018 г. на Добричкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 150 от 15.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 111/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 38 от 16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта за прекратяване производството по делото по жалбите на [фирма], [населено място], общ. Д. и [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното решение № 463 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 3615/2015 г. на Добричкия районен съд в обжалваните от тях части.
ВРЪЩА делото на въззивния Добрички окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия по подадените въззивни жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: