5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
С., 12.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 224/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. И. и П. З. П. – двете от [населено място] срещу Решение №462 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 691/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 615 от 17.04.2014 г. по гр.д. № 3347/ 2013 г. на РС – Плевен, с което са отхвърлени предявените от Д. П. И. и П. З. П. – двете от [населено място] срещу В. ”Единство-93”- [населено място], [община] искове по чл.14 ал.1 ЗК за дължими дялови вноски и по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане: на първата ищца – за 14 183.17 лв. – дялова вноска и за 4060.10 лв. – обезщетение за забавено плащане и на втората ищца – за 4727.73 лв. – дялова вноска и за 2030 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност – жалбоподателките сочат, че не са търсили имуществен дял, а дялова вноска. Обосновават, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК по въпроса за начина на изчисляване актуализираните дялови вноски:едно се приема в Р.№ 413/23.10.2014 г. по гр.д.№ 517/2013 г. на ОС-Добрич и в Р.№4044/ 05.06.2014 г. по гр.д.№ 15 417/2013 г. на СГС, във втора група решения – Р.№440/30.04.2014 г. по т.д.376/2014 г. на ОС – Варна се приема, че делът подлежи на актуализация с припадащата му се част от делимите фондове и натрупаните неразпределени печалби и загуби; съгласно трета група решения- Р. от 03.10.2008 г. по гр.д.№ 1192/ 2008 г. на ОС – Пловдив актуализацията се извършва на база основен и допълнителен капитал и решения на ОС за увеличение на дялови вноски.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: при неизясняване пълноценно на спора от изготвените експертизи и оплакване затова във въззивната жалба, е следвало съдът да назначи служебно нова експертиза, която да отговори на поставените по делото въпроси и на тези, които съдът счита, че имат значение за спора, жалбоподателките поддържат основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, за което сочат ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. На основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК искат да се допусне касационно обжалване по въпроса за методиките и начините на изчисляване на актуализацията на дяловите вноски, по който сочат противоречива съдебна практика:цитираните в жалбата Р.№413/23. 10.2014 г. по гр.д.№517/2013 г. на ОС-Добрич и Р.№4044/05.06.2014 г. по гр.д.№ 15 417/2013 г. на СГС; втора група решения: Р.№440/30. 04.2014 г. по т.д.№ 376/2014 г. на ОС – Варна и трета група: Р. от 03. 10.2008 г. по гр.д.№ 1192/2008 г. на ОС – Пловдив. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК искат да се допусне касационно обжалване поради липсата на изрична правна норма, регламентираща посочения материалноправен въпрос и непосочване на нормативно установения ред, по който да се извършва актуализация на дяловите вноски в ЗК.
Ответникът по касационната жалба В. ”Единство – 93” – [населено място], обл. П. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че цитираните съдебни решения са неотносими към спора на страните, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, намира, че касационната жалба на Д. П. И. срещу решението в частта по искове с цена 14 183.17 лв. – дялова вноска по чл. 14 ЗК и обусловения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 4060.10 лв., е допустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна. Недопустима е касационната жалба на П. З. П. срещу решението, постановено по иск за 4727.73 лв. – дялова вноска и по иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 2030 лв. – обуславящият с цена до 10 000 лв.
За да потвърди решението, с което исковете по чл. 14 ЗК за дялови вноски на праводателките на ищците – член – кооператорки, прекратили членството си през 2010 г., са отхвърлени, въззивният съд по въпроса за дяловите вноски и за актуализацията им, съгласно чл.14 ал.1 ЗК, е обосновал въз основа на изслушаните единична и тройна съдебно-икономически експертизи, че за кооперацията не е налице задължение за актуализация въз основа на установен нормативен акт, действащ за изследвания период, затова в правомощията на ОС е да вземе решение за промяна на предвидената в Устава дялова вноска, израз на автономната воля на ОС. Посочил е, че от експертизите е установено актуализиране на дяловите вноски по решение на ОС, взето на 11.05.2002 г. – със сумата 85 255 лв. и по решение, взето на 14.05. 2005 г. – актуализиране с 50% от печалбата, затова първоначално внесените от праводателките на ищците и така увеличени дялови вноски, както и с допълнителните дялови вноски от Свинеугоителния комплекс, са в размер по 1274.10 лв. Обосновал е подробно защо възприема методиката за определяне на дяловите вноски на единичната експертиза, съответно първи вариант на тройната експертиза и след съображения относно припадащия се дивидент, изчислен в размер на 93.07 лв. на всяка, е приел дължимо на всяка вземане 1367.17 лв. По съображения, че са им изплатени по 5000 лв. на всяка, която сума надвишава дължимата сума, съдът не е зачел отразеното в оспорените от ответника Удостоверения, приложени на л.7 и л. 9 по гр.д.№ 8156/2012 г. на ПлОС, които отразяват дялов капитал, т.е. имуществен дял, изплащане на какъвто ЗК след 2003 г. не предвижда и за които в тройната експертиза е отразено, че в списъците, въз основа на които са издадени посочените удостоверения, сумите са формирани при отнасяне стойността на цялото имущество на кооперацията към дяловата вноска – имуществен дял.
С оглед изложеното по въпроса: следвало ли е въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, при довод във въззивната жалба, че е следвало да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, което жалбодателят основава на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
След приемане от първоинстанционния съд на единичната експертиза, по искане на ищците е назначена тройна експертиза, по която ответникът е искал да се разшири изследването и конкретно това по вариант втори, а пълномощниците на ищците изрично са се противопоставили; след неколкократно отлагане на делото до допълнително заключение не се е стигнало. Като са обжалвали постановеното решение, ищците са направили довод във въззивната жалба, че експертизите не са изчислили дължимия размер на дяловите вноски, в която връзка считат, че въззивният съд следва да приложи чл. 203 ГПК.
С оглед тези данни по делото, изложеният довод съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението, като постановено въз основа на експертиза, неизпълнила поставените задачи – оплакване по чл. 281 т. 2 ГПК, въз основа на който няма основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поддържано на основание т.3 от ТР №1/2013 г. по т.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая няма приложение, защото е относно задължението на въззивния съд да събере доказателствата, които се събират служебно, включително експертиза, само ако в жалбата е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за начина на изчисляване на актуализираните дялови вноски, който въпрос жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво от съдилищата:Р.№413/23.10.2014 г. по гр.д.№ 517/2013г. на ОС-Добрич и Р.№4044/05.06.2014 г. по гр.д.№ 15 417/20113 г. на СГС не са влезли в законна сила; съгласно Р.№440/30.04.2014 г. по т.д.№ 376/ 2014 г. на ОС – Варна дяловата вноска се актуализира с припадаща се част от делимите фондове и от натрупаните печалби и загуби; и в Р. от 03.10.2008 г. по гр.д.№ 1192/2008 г. на ОС-Пловдив, е прието, че дяловата вноска се актуализира съгласно протоколни решения на ОС за увеличението на дялови вноски. Общото, прието в посочените решения е, че дяловите вноски подлежат на актуализация, съгласно чл.14 ал.1 ЗК. При липса на установен нормативен ред, посочен в чл.14 ал.1 ЗК за методика (определен ред) за актуализация на дяловете вноски, за да определи размера на дяловите вноски, съдът следва да вземе предвид релевантните затова доказателства и да обсъди изслушаната експертиза за внесената от кооператора дялова вноска и евентуално за извършено актуализиране на вноските с решения на ОС на кооперацията. В съответствие с изложеното, при определяне размера на дяловите вноски на праводателките на ищците, въззивният съд е обосновал кой от предложените от тройната експертиза варианти приема и по какви съображения, съобразил е обстоятелството, че през посочените години не са извършвани счетоводни операции за актуализация на дялови вноски, тъй като средствата от печалбата са осчетоводени по задължителните фондове, които не подлежат на разпределение, затова е счел, че е неприложим предложения от тройната експертиза втори вариант, който съдържа сума от разпределена печалба по задължителните фондове, като няма решение на ОС за актуализация на дяловите вноски след 2005 г. Така различното разрешаване на въпроса за определяне размера на дяловата вноска се дължи на различните обстоятелства по конкретното дело и не може да се приеме, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за липсата на изрична правна норма, регламентираща реда, по който да се извърши актуализация на дяловите вноски в ЗК. По приложението на чл. 14 ал. 1 ЗК е създадена съдебна практика и не се касае за неясна разпоредба, която да се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. З. П. – от [населено място] срещу Решение №462 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 691/2014 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по искове: за 4727.73 лв. – дялова вноска по чл.14 ЗК и за 2030 лв. – обезщетение за забавено плащане
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до Памена З. П. и В. ”Единство – 93” – [населено място], [община].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №462 от 10.10. 2014 г. по гр.д.№ 691/2014 г. на Плевенски окръжен съд по жалба на Д. П. И. – от [населено място], което определение не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА П. З. П. и Д. П. И. – двете от [населено място] да платят на В. ”Единство – 93” – [населено място], [община] 700 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: