О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място] , 12.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 947/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Дженерали застраховане„АД , за изменение на определение № 407/28.09.2018г., в частта му относно присъдени в тежест на молителя, дължими на Б. К. разноски, съизмерими с платено адвокатско възнаграждение на адв.П. К.,в размер на 3 150 лева. Молителят претендира намаляването му, като прекомерно, на основание чл.78 ал.5 ГПК, предвид ограничаване процесуалното представителство единствено до депозиране отговор на касационната жалба на застрахователното дружество и на основание чл.9 ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна – Б. К. – оспорва основателността на молбата, предвид липсата на своевременно отправено от касатора възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Страната счита, че позоваването на уредените в Наредбата минимални размери само по себе си не обосновава причина за възмездяване на конкретно положения труд в рамките на същите.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана да го предяви страна и следва да се разгледа по същество.
Молбата е основателна.
Формираната съдебна практика по приложението на чл.78 ал.5 ГПК в касационното производство, с оглед закритата му фаза по чл.288 ГПК, възприема допустимост на възражението за прекомерност и след произнасяне на съда по дължимостта на разноските, в случаите когато същите са поискани и доказвани с отговор на касационна жалба, препис от който не се изпраща на касатора, позоваващ се на прекомерност. Поради това, възражението за прекомерност следва да се счете за своевременно, доколкото и за понасянето на претендираните от ответната страна разноски касаторът не е известен преди постановяване на определението по чл.288 ГПК.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обжалваемия интерес, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна възлиза на 2 630 лева, а като ограничено до депозирането на отговор на касационната жалба и на основание чл.9 ал.3 от Наредбата – възлиза на 1 972,50 лева. Договореното от ответната страна адвокатско възнаграждение от 3 150 лева се явява прекомерно спрямо същината на спора пред касационна инстанция , ограничен до правната му страна – по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД , въз основа на неподлежащи тепърва на изследване и допълване фактически обстоятелства.Поради това, настоящата инстанция, приемайки за резонно възражението, че не се явява ограничена до минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата, намира за разумно и справедливо възмездяващо труда на процесуалния представител на ответната страна , възнаграждение в размер на 2 100 лева, в който смисъл следва да се измени определението в частта за разноските.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА, на основание чл.248 ал.1 ГПК, определение № 407/ 28.09.2018 г. по т.д.№ 947/2018 г. на І т.о. на ВКС, в частта му относно размера на подлежащите на възмездяване разноски в производството , като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане„АД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Б. К. К. разноски за настоящата инстанция, в размер на 2 100 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: