О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място], 15,04,2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 882/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЖСК “Б. художник” – С. срещу решение от 31.03.2010г. по гр.д. №3752/2009г. на СГС, ІІ –г отделение, с което е отхвърлен искът на кооперацията срещу [фирма] – С. за заплащане на сумата от 6000 лв., частичен иск от 12 435.33 лв. обезщетение за ползване на недв. имот за времето от 2.12.2005г. до 26.09.2007г. Искането е за отмяна на решението като неправилно поради противоречието му с материалния закон и уважаване на предявения иск. В Изложението на основанията за селектиране на касационните жалби се поставят материалноправните въпроси: 1.може ли ЖСК да получава обезщетение по чл.59 ЗЗД за неин собствен имот, решен в противоречие с практиката на ВКС и на отделни съдилища и 2. може ли търговското дружество да се регистрира като седалище и адрес на управление в имот собственост на ЖСК без нейно съгласие и без да заплаща обезщетение за това.
Ответникът по касация [фирма] – С. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
СГС е разгледал иск по чл.59 ЗЗД. СРС е уважил иска в претендирания размер, СГС го е отхвърли като неоснователен, поради липсата на активна материално-правна легитимация на ЖСК да предявява иск по чл.59 ЗЗД и на второ място, поради това, че ответникът не се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Въззивният съд е приел от правна страна, че макар и собственик на всички апартаменти до снабдяването на член кооператорите с нот.актове за собственост, ЖСК не може да пропусне ползи от ползването без основание на отделните обекти, тъй като след построяването им те могат да се ползват от член кооператорите – право защитено от чл.38а ЖЗСК, т.е. ползите са за член кооператора, на когото е разпределен имота по разпределителен протокол. Искът е отхвърлен и поради недоказано от страна на ищеца владение на апартамента от ответното дружество. След преценка на доказателствата по делото СГС е приел, че дружеството – ответник е само държател, но не и владелец, имота се държи от майката на едноличния собственик на капитала по силата на договор за наем с [фирма], като крайният извод е, че обогатяването настъпва за това дружество, а не [фирма] – С..
Първият правен въпрос е принципен, но доколкото искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен и на друго основание се налага извода, че сам по себи си този въпрос не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1-19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл не следва да се обсъждат представените с касационната жалба влезли в сила решения на СГС за успешно проведени искове по чл.59 ЗЗД от касатора срещу трети лица, които са ползвали обекти на кооперацията без правно основание. Отделно от това, решенията са постановени при конкретна фактическа обстановка, различна от тази по конкретното дело. Независимо, че въззивният съд е приел отсъствие на активна легитимация за ищеца по иска по чл.59 ЗЗД, той се е произнесъл и по съществото на самия иск. Фактическият състав на чл.59 ЗЗД изисква разместване на блага между два субекта – намаляване на имуществото на едното лице за сметка на обогатяването на друго лице, при наличие на корелативност. Въззивният съд е отхвърлил искът като неоснователен, след като е обсъдил събраните по делото доказателства и правно релевантните за спора факти и изводът му е, че обогатяването е за дружеството получило наемите, а не за ответника.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне и по втория формулиран от касатора въпрос. В случая СГС е приел, че действително ответникът има регистриран адрес на управление в имота без съгласие на ищеца и не е заплащал обезщетение за ползуването му за процесния период от време. Преценката за отсъствие на един от елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване – обогатяване на дружеството – ответник чрез спестени разходи, е извършена от СГС след анализа и на другите установени по делото факти – получаването на наемите от [фирма] по договор за наем с майката на едноличния собственик на капитала на дружеството – ответник. Счетено е, че обогатяването е за дружеството – наемодател, а не за дружеството ответник. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационното обжалване. Доколко този извод на съда е правилен е въпрос относим към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2010г., постановено по в.гр.дело № 3752/209 г. на С. градски съд, ІІ г. отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: