О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 16.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2549/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№20976/20.02.2014г.,подадена от С. И. Г. и К. А. Г.,чрез пълномощника им адвокат Е. П.,против решение №175/09.01.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-ти „В” въззивен състав,постановено по гр.д.№15323/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 29.09.2011г. по гр.д.№7785/2003г. по описа на Софийски районен съд,53 състав в обжалваните му части.
Предмет на касационната жалба е частта от въззивното решение,с която са уважени исковете по член 31,ал.2 от ЗС,както и с която са отхвърлени исковете по член 61,ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 11600 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон,необосновано,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна в тази му част.
Ответниците по касационната жалба Г. И. Г. и Н. Р. Г.,чрез пълномощника си адвокат И. М.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,относно заявената претенция от Г. и Н. Г. по член 31,ал.2 ЗС,въззивният съд е констатирал,че по делото е безспорна съсобствеността на страните върху процесния имот,като с двете представени по делото нотариални покани,отправени от Г. и Н. Г. до С. и К. Г.,първата връчена при отказ на 16.01.2005г,с която изразяват несъгласие да бъде ползвана и да бъдат извършени подобрения в югоизточната стая на съсобствения имот,както и обезщетение за ползването й,както и нотариална покана с аналогично съдържание,връчена на К. и С. Г. на 09.10.2009г.,с които нотариални покани ответниците С. и К. Г. са поканени писмено да преустановят ползването на съсобствения имот,както и да заплатят обезщетение.Съдът е посочил,че по делото липсват доказателства,а не са направени твърдения,че след получаване на двете нотариални покани ответниците С. и К. Г. да са предоставили ползването на съсобствения имот на ищците съобразно притежавания от тях дял или да са заплатили обезщетение за лишаване от ползване на същия.Относно дължимия размер на обезщетението,съдът го е определил въз основа на заключението на вещо лице М.,съобразно притежаваните от ищците идеални части от съсобствения имот.
По заявената претенция по сметки,предявено от С. и К. Г. срещу Г. и Н. Г. по чл.286 от ГПК/отм/ да бъдат осъдени , да им заплатят общо 11600 лева,представляваща 145/180 ид.части от стойността на направените в размер на 14400 лева за запазване съществуването на съсобствения имот,съдът след анализ на доказателствата по делото и тяхната преценка е определил на стойността им, съобразно заключението на вещото лице по изслушана съдебно-техническа експертиза.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че са налице основанията предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК,като/цитирам/:
„1.Посочвам кой е същественият материално-правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Такъв съществен материално-правен въпрос представлява въпроса дали всяко неползване дава право на неползващия съсобственик за получи обезщетение за ползите от които е лишен,или само този съсобственик,на който ползващия съсобственик е създал неперодолими пречки”
Като в подкрепа на това се излагат доводи за неправилна преценка на съда на доказателствата,които според касаторите не установявали,че те са създавали пречки за ползването на имота от страна на съсобствениците им,завили тази претенция.
На така поставения правен въпрос е даден отговор със задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК,с която практика въззивния съд се е съобразил,и според която лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,който възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,съобразно правата им,без да се събират добиви или граждански плодове.
Формулирания като втори материалноправен въпрос от изложението,а именно/цитирам/:
„дали съсобствениците,които ползват имота и са длъжни с цел запазването му да извършат неотложни и нетърпящи отлагане ремонтни дейности да се съобразят с изразеното несъгласие на неползващите собственици за неизвършването на никакви необходими ремонти.Съдът дерогира факта,че претендираните от нас парични суми са за извършване на неотложни и нетърпящи отлагане ремонтни дейности,които са важни с цел запазване на имота като такъв.”
Всъщност не съдържа посочване на правен въпрос,който касаторът е длъжен да изложи и който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда/съгласно т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,а представлява касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 от ГПК за неправилни изводи на въззивния съд,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
Касаторите посочват като трети материалноправен въпрос/цитирам/:
„дали е налице съществено нарушение на съдпороизводствените правила,когато съдът не взема ясно становище относно доводите и възраженията на страните”след което следват касационни оплаквания,че съдът не е взел предвид доводите им изложени в писмените бележки и не ги е анализирал.Всъщност отново липсва правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,според което касатора е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен от въззивния съд и обусловил правните му изводи,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В точка второ римско от изложението си ,касаторите отново излагат само твърдения,че не са отричали правото на владение на останалите съсобственици,нито са се противопоставяли на ползването на съсобственици на имота,като цитират задължителна практика нае ВКС,които твърдения не съдържат правен въпрос,разрешен от въззивния съд,а са по същество на спора и се разрешават с преценка от страна на съда на събраните по делото доказателства.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Г. И. Г. и Н. Р. Г.,на основание член 78,ал.3 от ГПК,следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 650 лева,представляващи адвокатско възнаграждение ,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие то 26.03.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175/09.01.2014г. на Софийски градски съда,ГО,ІV-ти „В” въззивен състав,постановено по гр.д.№15323/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. И. Г. и К. А. Г. да заплатят на Г. И. Г. и Н. Р. Г. сумата от 650 лева/шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: