О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София, 19.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 4237 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13888/07.08.2017 г., подадена от Столична община, представлявана от юрисконсулт С. С., срещу въззивно решение №1571/04.07.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 2350/2017г. на С. апелативенсъд, с което е потвърдено решение №9111/16.12.2016 г. по гр.д.№5448/2015г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен иска на И. Б. Б.-К. и касаторът е осъден да й заплати сумата 98 907,02 лева – припадаща се част от платена продажна цена по сключен договор за продажба на недвижим имот, от който купувачката е частично евинцирана.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по въпроса – следва ли да бъде уважен искът по чл. 192, ал. 1 ЗЗД, предявен от евинцирания купувач, преди да е развален договорът за продажба. Твърди се, че по въпроса е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – определение № 104/27.02.2014 г. по гр.д. № 387/2014 г. I г.о. и решение № 41/05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г., I т.о.
Ответната страна по жалбата – И. Б. Б.-К., представлявана от адв.М. А., в писмен отговор, поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да уважи предявения иск по чл.192, ал.1 ЗЗД за частично връщане на продажната цена за недвижим имот – незастроено дворно място с площ от 1 607кв.м., съставляващо ПИ №792 по плана на[жк], район В., [населено място], който И. Б.-К. и А. Б. са закупили от Столична община с договор за покупко-продажба от 05.02.2008г., въззивният съд е приел, че купувачите са съдебно отстранени за реална част от имота с площ 579.30 кв.м. / парцел V-792, 792а от кв.210-б/ с влязло в сила решение по гр.д. № 2004/2007 г. по предявен срещу тях иск по чл.108 ЗС. Посочено е, че производството по иска по чл.108 ЗС за спорната част от имота е започнало срещу купувачите още през 1992 г., като прехвърлителната сделка е сключена по време на висящия съдебен процес. При тези данни е направен извод, че купувачите са недобросъвестни, тъй като са знаели за претендираните от трети лица права върху имота, но въпреки това на свой риск са предприели сключването на сделката. Констатирано е частично неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост за процесните 579.30 кв.м., като с оглед недобросъвестността на купувача е прието, че същият има право в този случай да иска връщане на част от платената цена – 98 907,02 лв. /съответстваща на квотата му в съсобствеността /.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. И. в изложението правен въпрос е неотносим, тъй като иск за разваляне на договора за продажба не е предявен, поради което въпросът се явява поставен общо теоретично и без връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Отделно от това, по приложението на чл.188 – чл.192 ЗЗД има формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и на която въззивното решение не противоречи. При прехвърляне на собственост, обременена с правата на трети лица, е възможно цялостно разваляне на продажбата, ако по предявения за това иск съдът приеме за доказано, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за правата на третите лица. Съдът може да развали само частично договора, ако продавачът притежава идеална част от продадената вещ, независимо дали купувачът би го сключил или не, ако знаеше за правата на третите лица. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор, в какъвто смисъл са и разпоредбите на чл.192, ал.1 вр. с чл.190, ал.2 ЗЗД. Константно ВКС е приемал още, че когато купувачът на една вещ е съдебно отстранен, е налице неизпълнение от страна на продавача по причина, за която той обективно отговаря и договорът следва да се счита за развален / в т.см. – решение № 296/05.11.2013 г. по гр.д.№ 48/2013 г. IV г.о., решение № 190/12.08.2014 г. по гр.д. № 6532/2013 IV г.о. /. Когато купувачът е недобросъвестен /знаел е за правата на третите лица/ и договорът не е развален по право, няма пречка да се иска разваляне на продажбата по реда на чл.87 ЗЗД, но при съдебно отстранение той може да претендира само връщане на цената / в т.см. – решение № 224/18.10.2017 г. по гр.д.№ 4402/2016 г. IV г.о. /. В хипотезата на чл.192, ал.1 ЗЗД отговорността на продавача на чужда вещ е ограничена само до връщане на получената цена, щом евинцираният купувач е бил недобросъвестен – знаел е по време на продажбата за правата на трети лица върху вещта, но на свой риск е предприел сключването на договора. В същата насока са и решаващите изводи на въззивния съд, който е постановил решението си съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и в рамките на заявеното за защита с исковата молба спорно право. Приложените от касатора – определение № 104/27.02.2014 г. по гр.д. № 387/2014 г. I г.о., с което е прието, че и при съдебно отстранение купувачът има правен интерес да предяви иск за разваляне на договора за продажба; и решение № 41/05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г., I т.о. на ВКС, с което е даден отговор на въпроса, че съдебно отстранен следва да се счита и купувачът, срещу когото е предявен и уважен установителен иск за собственост – не могат да обосноват различен извод.
Ответната страна по касационната жалба – И. К. е направила искане за присъждане на разноски, но тъй като липсват представени доказателства за извършени разходи, такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1571 от 04.07.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 2350/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.