О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 552/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. Д. П., от [населено място], чрез адвокат Б. К., с вх.№1903 от 20.02.2012г. на Русенския окръжен съд, срещу Решение №29 от 21.01.2012 г. по в.гр.д.№1152/2011 г. на Русенския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1677 от 04.10.2011 г. на Русенския районен съд, ХІІІ гр.състав, с което е уважен предявеният от Г. Б. Е. от [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца в размер на 20 800 лв., за което в негова полза на основание чл.417, т.9 ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение №2780/11.06.2010 г. по ч.гр.д.№4374/2010 г. на Русенския районен съд на основание издаден от касатора запис на заповед от 13.05.2008 г. Той е направил възражение по чл.414 ГПК, което е наложило предявяването на настоящия иск от заявителя в заповедното производство. За да уважи иска, Русенският районен съд е приел за установено наличието на две каузални сделки между страните по делото, за обезпечаване задължението на ответника-заемател по които са издадени два записа на заповед- този от 13.06.2005 г. и процесният от 13.05.2008 г. Приел е още, за недоказано оспорването на истинността му, доказателствената тежест за което лежи върху ответника/чл.193, ал.3, изр.първо ГПК/. С обжалваното въззивно решение Русенският окръжен съд е споделил крайните изводи на районния съд, но по съображения, че са останали недоказани абсолютните възраженията на ответника П., квалифицирани като такива за недействителност на менителничния ефект, като несъдържащ реквизитите по чл.537, т.7 ТЗ. С оглед твърдяната от ответника липса на каузално /заемно/ правоотношение, въззивният съд е приел още, че основателността на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК следва да се извежда само от абстрактната сделка по записа на заповед, който отговаря на императивните изисквания на чл.535 ТЗ за форма и съдържание.
Касаторът А. П. подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил релевираните по делото доказателства и спорът е решен в противоречие с константната практика на ВКС за необходимостта да се изследват конкретните каузални правоотношения между страните при реализиране на менителничните права. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като съществен за изхода на делото счита въпросът за „връзката между записа на заповед и конкретното каузално отношение, като причина за неговото издаване”. Счита, че този въпрос е разрешен от Русенския окръжен съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС, съобразно която абстрактният характер на записана заповед не дава основание да се разглежда отделно и откъснатото каузалните отношения между страните. Подържа и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса „дължима ли е сумата по процесния запис на заповед, обезпечавал изпълнение на облигационното задължение по каузалната сделка- договор за заем, след като не е доказано по безспорен начин наличието на каузално правоотношение”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси за връзката между каузалните правоотношения и издадения за обезпечаване на задълженията по тях запис на заповед, не са обусловил конкретните правни е изводи на съда, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Действително, безспорна и непротиворечива е практиката на ВКС, че абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира. При твърдения за обезпечителна връзка между меннителничния ефект и конкретни каузални правоотношения при идентичност на страните по тях, необходимо е да се установи каузалното правоотношение, р.п. съществуването на задължението по него, изпълнението на което обезпечава записа на заповед. Освен посочената от касатора практика на ВКС в същия смисъл са и решение №21 от 04.05.2012 г. по т.д.№1091/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., както и решение №143 от 01.02.2013 г. по т.д.№870/2011 г. на ВКС, І Т.О., които постановени по реда на чл.290 ГПК формират и задължителна съдебна практика. В случая, обаче, Русенският окръжен съд е извел основателността на предявения от Г. Е. иск по чл.422,ал.1 ГПК единствено от действителността на абстрактната сделка- записа на заповед, съдържащ всичките реквизити на чл.535 ТЗ, защото е приел, че настоящият касатор в отговора си по исковата молба отрича съществуването на каузални правоотношения. Възражения му за липса на заемни правоотношения, без да посочи причините за издаване на процесния запис на заповед, са възприети от Русенския окръжен съд като такива за безпричинност за издаването му. Съдът е приел, че в тази хипотеза не подлежи на изследване връзката с каузалното правоотношение, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВКС с Решение №143 от 01.02.2013 г. по т.д.№870/2011 г. на ВКС, І Т.О. Ето защо и поставените от касатора правни въпроси не са свързани с правните изводи на съда, че при оспорено съществуване на каузални правотношения, единствено издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуване на вземането.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже допускане на касационно обжалване. Не са налице и подържаните допълнителни основания това по чл.288, ал.1,т.1 ГПК, той като посочената съдебна практика е относима към друга фактическа обстановка, при която е прието за доказано наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е сключена абстрактната сделка. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като със самото позоваване от касатора на наличието на трайна и непротиворечива съдебна практика за връзката между каузалното и абстрактно правоотношение изключва необходимостта от произнасяне по този въпрос с оглед значимостта му за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Касаторът не навежда доводи за нуждата от преосмислянето или осъвременяването на тази практика, поради което не са налице предпоставките за това допълнително основание за достъп о касация по смисъла на т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 21.01.2012 г. по в.гр.д.№1152/2011 г. на Русенския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1677 от 04.10.2011 г. на Русенския районен съд, ХІІІ гр.състав,
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.»Г. планина» №23 да заплати на Г. Б. Е. сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лв разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: