ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
София, 22. март 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 384 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1767/09.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5857/2017, с което е потвърдено решение № 2978/03.05.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 2598/2015, с което е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50.000 лева.
Недоволен от решението е касаторът „СБАЛГ Майчин дом“ ЕАД, С., представляван от адв. Д. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на възложителя на работа при непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, когато е налице сключен договор между две предприятия, едно от които е възложило на другото извършването на работа, както и за наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалото лице, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Недоволен от решението е и третото лице помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД, С., представлявано адв. И. Ш., който го обжалва в срок, като счита, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Подпомаганата страна „СБАЛГ Майчин дом“ ЕАД, С., представляван от адв. Д. П. намира жалбата основателна, като счита, че въззивното решение е очевидно неправилно и е необосновано, поради което са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответницата по жалбите Й. Н. В., представлявана от адв. В. В. от САК, я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.03.2010 г. ищцата, която била бременна в края на седмия месец, посещавайки сградата на СБАЛГ Майчин дом С., се качила на 12 етаж с асансьор, заедно с още 11 души, като на 7 етаж асансьорът не спрял, а продължил бързо да се спуска надолу, вследствие на което паднал в шахтата с голяма скорост. С помощта на работници на етажа и персонал от болницата, пострадалите били извадени незабавно от асансьора, а ищцата била транспортирана до „Пирогов“, където била оперирана по спешност. С ревизионен акт № 7 от 18.06.2009 г. (предхождащ инцидента) е констатирано, че въжето на ограничителя на скоростта е за смяна, че е нарушена изолацията на флексиращия кабел на асансьора и блокировките са неизправни, като е дадено задължително предписание да бъдат отстранени забележките в срок от три месеца. Съгласно договор от 10.03.2009 г., „МБ-97“, С., чийто правоприемник е третото лице помагач, се е задължило да извършва абонаментно сервизно обслужване, включващо ежедневно наблюдение на асансьорните уредби за появата на неизправности, аварийно изваждане на пътници в случай на повреда, технически надзор, профилактични прегледи, регулации, настройки, постоянно присъствие на асансьорен техник от 7:30 до 17:30 часа, денонощно аварийно обслужване за освобождаване на заседнали в асансьорите пътници до 20 минути от момента на обаждането. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че параметрите на асансьора са: товароподемност – 500 кг./6 лица; номинална скорост – 0,5 м/с; размери на пода – 1,5 х 2,5 м., което позволява в него да влязат до 20 лица, като е предвидено и имало техническа възможност за монтаж на „устройство за контрол на товара“ и „устройство за претоварване със закрепване“, но процесният асансьор е нямал работещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване. Посочено е, че за асансьора нямало техническа документация и към момента, поради което не е възможно да се преценява дали състоянието му е в съответствие с нея, а липсата на устройство за контрол на товара позволява на асансьора да потегли, въпреки надвишаването на максимално допустимия товар. В резултат на това претоварване асансьорната кабина е започнала да се движи неконтролирано с променливо ускорение след преминаването на 7 етаж. (Фабрично е било предвидено и имало техническа възможност за монтиране на устройство за контрол на товара. Ограничителят на скоростта е без пломба, от което следва, че сработва при скорост по-голяма от нормативно изискуемата, а именно – средна от 0,862 м/с и максимална от 0,908 м/с, при максимално допустима от 0,8 м/с за този вид асансьори. Въз основа на техническите анализи вещите лица са посочили, че непосредствено преди инцидента асансьорът е бил технически неизправен – на 27.04.2015 г. при извършен от тях оглед са констатирали, че лицевият панел на бутониерата на асансьора, намираща се на 12 етаж, е боядисана и не е различимо предупреждението за максимално допустимия товар. В самия асансьор етажните бутониери са с гравиран надпис „Асансьор 6 лица 500 кг.“.) Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че първопричина за свободното падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата се явява единствено неизправността на системата срещу свободно падане на кабината, която в процесния случай развила скорост много над допустимата, поради което като неоснователно е прието възражението на ответника (че неизпълнението на предписанията е без значение). Изложени са съображения, че липсата на пломба е позволила свободно определяне на скоростта на кабината, при която е следвало механизмът на ограничение на скоростта да бъде задействан. Прието е, че е налице виновно неизпълнение на задължителните предписания на Дирекция „Държавен технически надзор“ от страна служителите на ответната болница, като липсата на подмяна на амортизираното въже на ограничителя на скоростта с ново и годно такова в указания от компетентните държавни органи срок е следвало да обуслови спиране на асансьора от експлоатация от страна на същите служители на болничното заведение. Оставянето му в движение, с достъпност за ползване от неограничен кръг лица, находящи се в сградата, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, е също нарушение на установените от закона правила и норми за експлоатация. Възраженията, че не са били задължителни изискванията поради годината на производство и пускане в експлоатация са неоснователни, тъй като произведените до 2003 г. асансьори трябва да отговарят на изискванията на БДС, според който трябва да имат задължително устройство за контрол на товара или да се прекрати достъпа до асансьора /чл.10, т.14 от НБЕТНА/. Като краен извод въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на виновно неизпълнение на задълженията от страна на служителите на ответника, отговарящи за състояние на сградата и нейните съоръжения. Обстоятелството, че с договор от 10.03.2009 г. ежедневното наблюдение за неизправности и техническият надзор, е възложено на третото лице, не освобождава ответника от задължението му да поддържа сградата и съоръженията в нея в състояние, отговарящо на установените технически параметри, правила за безопасност и в изправно техническо състояние.
Като неоснователно е прието и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като процесното съоръжение е било в експлоатация в деня на инцидента – достъпно за всички служители на ответника и посетители в сградата, а фактът на ползването му от страна на ищцата не е резултат на нейно виновно поведение. Това, че асансьорът е бил претоварен е ирелевантно за спора, доколкото в качеството на посетител в болничното заведение за ищцата съществува презумпция за изправност на намиращите се в експлоатация общодостъпни съоръжения в сградата. От показанията на свидетелите е установено, че процесният асансьор е бил в експлоатация в деня на инцидента, като не е имало забрана за ползването, а е имало само табелка с посочване на вместимост и товаримост, а в асансьора са били над 12 човека. Независимо обаче от това, асансьорът изобщо не е следвало да бъде достъпен за пътници, а системата за контрол на скоростта е независима от системата за контрол на товара и следва да се задейства винаги при превишаване на скоростта, независимо дали асансьора е претоварен, натоварен или пътува без пътници.
По възражението за размера на определеното обезщетение. Съдът е приел, че видно от заключението по съдебно медицинската експертиза ищцата е получила закрито счупване на вътрешния малеол на лявата голямопищялна кост, което е средна телесна повреда; лекувана е в болница общо 9 дни, а в домашни условия общо около 4 – 5,5 месеца; по време на болничното лечение са й извършени две операции – открита фиксация на малеола с поставяне на 2 АО винта, след което винтовете са извадени отново оперативно; търпените болки са били с голям интензитет за около 10-12 дни след инцидента, след което постепенно са отшумели за период от около 8 месеца; след изваждане на винтовете ищцата е търпяла силни болки за период от около 13-14 дни; след първата операция ищцата имала нужда от чужда помощ за период от около 2 месеца, тъй като е била трудно подвижна. От показанията на съпруга на ищцата, след инцидента тя е плакала силно от болка и не е можела да му обясни какво се е случило; след изписването й от Пирогов, тя е била с пластмасова кора на крака, не е можела да се движи, нуждаела се е от чужда помощ. При съобразяване на характера на причинените увреждания периода на болките, обстоятелството, че ищцата е била бременна, по време на инцидента, което обуславя по-силния интензитет на не само на физическите, но и на моралните страдания, изразяващи се в уплаха и безпокойство за живота и здравето на детето, възрастта на ищцата, липсата към настоящия момент на остатъчни последици за здравето на пострадалата, поради което съдът е приел, че обезщетението следва да се определи в размер на 50.000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2.03.2010г до окончателното й изплащане.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото касае вътрешни отношения на страните и по делото не е предявен регресен иск срещу подпомагащата страна. Вторият въпрос за наличието на съпричиняване при допусната груба небрежност от страна на пострадалия, няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента (ако тази връзка е прекъсната, е налице самоувреждане). Съпричиняване от пострадалия е налице както когато той не е предприел задължителни мерки за сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за сигурност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД). За да е налице съпричиняване, не е необходимо поведението на пострадалия да е противоправно. Обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
Разноски в полза на ответницата по касацията Й. Н. В. не следва да бъдат присъдени поради непредставяне на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1767/09.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5857/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.