О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 754/2012 година.
Производство по чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Подадена е молба вх. № 790/25. 01. 2013 г. от [фирма], [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определението от 14. 01. 2013 г. по настоящото дело. С молба вх. № 791/25. 01. 2013 г. същият молител е поискал допълване на определението от 14. 01. 2013 г. в частта за разноските, като на молителя се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпило е писмено становище – отговор, вх. № 2931/20. 03. 2013 г. от м. на р. р. и бл. като представител на д., с който се оспорват двете искания като неоснователни.
След проверка, касационният съд приема следното:
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК е обосновано с твърдението на молителя, че при постановяване на определението от 14. 01. 2013 г., съдебният състав е допуснал фактическа грешка относно определяне паричното изражение на цената на иска при формираната истинска воля на съда да присъди разноски в зависимост от действителната цена на иска.
Доводите на молителя са несъстоятелни. С оспорваното определение касационният съд се е произнесъл относно размера на разноските, дължими от м. на р. р. и бл. на [фирма] във връзка с прекратяване на първоинстанционното производство по гр. д. № 11800/2010 г. на Софийския районен съд. С определение от 03. 01. 2012 г. на същия съд, тези разноски са определени в размер на 22 500 лв.. С определението от 14. 01. 2013 г. касационният съд установи, че действително дължимите разноски са в размер на 6643 лв.. Изводът на съда за този размер на разноските е подробно обоснован в мотивите на определението от 14. 01. 2013 г. и същата сума 6643 лв. е присъдена в диспозитива на определението. При това положение не е налице формалното основание за наличие на очевидна фактическа грешка – разминаване относно размера на сумата, уточнен в мотивите на определението и размера на сумата, конкретизиран в диспозитива на същото определение. Твърдението на молителя, че касационният съд е определил сумата на дължимите разноски при неправилно определена база като цена на иска не съответства на съображенията на съда изложени в мотивите на определението. Същественото е, че изводите на съда относно базата – цената на иска, дори и да са неточни, не могат да бъдат основание за поправка на очевидна фактическа грешка, защото това би означавало пререшаване по същество на вече постановеното произнасяне.
Следва да се остави без уважение молбата по чл. 247 ГПК.
Молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Молителят [фирма] е направил искане за присъждане на дължимите разноски във въззивното производство по частно гр. д. № 843/2012 г. на Софийския апелативен съд и в касационното производство по настоящото дело № 754/2012 г.. Приложени са документи, удостоверяващи че по гр. д. № 843/2012 г. на САС е направен разход 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а по гр. д. № 754/2012 г. е платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. или общата сума по двете производства е 1000 лв. разноски, направени от [фирма]. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмиерно с отхвърлената част на иска. В случая, предмет на спора е искането на д., представлявана от м. на р. р. и бл. да бъде освободена от заплащане на първоначално присъдените разноски в размер на 22 500 лв. Това искане е уважено частично и отхвърлено за сумата 6643 лв. Съобразно този размер на отхвърлената част на иска, разноските на ответника [фирма] срещу искането на държавата за отпадане на плащането от 22500 лв. следва да бъдат редуцирани до сумата 295 лв..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определението от 14. 01. 2013 г. по настоящото гр. д. № 754/2012 г. като ОСЪЖДА Д., представлявана от м. на р.р. и бл. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 295 /двеста деветдесет и пет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство по гр. д. № 843/2012 г. на Софийския апелативен съд и в касационното производство по ч. гр. д. № 754/2012 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определението от 14. 01. 2013 г. по ч. гр. д. № 754/2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: