О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място], 25.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на 11 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1781/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 18613 от 24.11.2014 г. , постановено по гр.д. № 3585 / 2014 г. на СГС, гр.отделение , ІІ г състав, с което е потвърдено Решение № І-50-118 от 22.10.2013 г. по гр.д. № 5405 / 2012 г. на СРС,І гр.отделение, 50 състав.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а като касационни основания за отмяна – 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на ищеца [фирма] сумата от 23390,35 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2011 г., представляваща цената на доставени на касатора стоки по неформален договор за продажба от 11.03.2010 г. по фактура № 4968 от 11.03.2010 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52800 / 2011 г. на СРС, І гр.о., 50 състав.
С обжалваното решение СГС е потвърдил решението на СРС като е приел, че въззивникът [фирма] е подал бланкетна жалба без да конкретизира оплакванията си за пороци в първоинстанционното решение, поради което въззивният съд не следи служебно за правилността на решението извън приложението на императивни материалноправни норми. Препратил е към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК, констатирал е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК, събраните по делото писмени доказателства не са оспорени от страните, доказателствата по делото, събрани пред СРС установяват възприетата от районния съд фактическа обстановка.
В изложението на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира въпрос : „как се доказва наличието на договор за търговска продажба между юридически лица”. Като допълнителни критерии сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като този въпрос е винаги конкретен и е включен в предмета на спора като е обусловил правната воля на съда, изложена в решението.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284,ал.1,т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационното обжалване, съдържащи се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът поставя един въпрос по принцип как се доказва наличието на договор за търговска продажба между юридически лица без да е посочил каква е връзката на този въпрос с конкретното дело , какво е значението му за изхода на делото и как е формирана решаващата воля на съда.
Въпросът на касаторът не попада в общото основание по чл.280,ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице и селективният критерий по т.1,ал.1 на чл.280 ГПК с оглед на приложената съдебна практика – Решение № 62 по т.д. № 546 / 2008 г. на ВКС, ІІ т.о.. Обжалваното решение и приложеното към изложението на касатора решение не са постановени при една и съща фактическа обстановка , поради което не влизат в противоречие по см. на закона.
Касаторът не обосновава и допълнителния критерий „точно приложение на закона и развитие на правото”, доколкото се позовава на самия закон без да излага аргументи за този селективен критерий, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК, разяснения.
Следователно, касаторът не обосновава основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 18613 от 24.11.2014 г. , постановено по гр.д. № 3585 / 2014 г. на СГС, гр.отделение , ІІ г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: