О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
Гр. София, 25.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2055/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Решение № 163/21 юни 2016 г. по в.т.д.№ 208/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд по т.д.№ 148/2015 г. С първоинстанционното решение са прогласени за нищожни решенията на общите събрания на съдружниците от 1 ноември 2014 г. и от 10 ноември 2014 г. на ответното дружество [фирма] В. по иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от Х. С. Г. и К. Г., поданици на Обединено кралство Великобритания и С. И., и е признато за установено, че с вписване от 25.11.2014 г. на Агенция по вписванията рег. № 20141125110725 по партидата на [фирма] на промени във вписаните обстоятелства – приемане на нов съдружник, увеличаване на капитала на дружеството, разпределяне на дружествените дялове, промяна в представителството чрез заличаване на вписаните управители, вписване на нов управител, промяна на адреса на управление и нов дружествен договор – са вписани несъществуващи обстоятелства на основание чл.29 от Закона за търговския регистър.
С жалбата е въведено оплакване за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск за вписване на несъществуващи обстоятелства и по недопустим установителен иск по чл.124 ГПК за прогласяване нищожност на решения на Общите събрания на ответното дружество поради липса на правен интерес от предявяването му. Претендира се обезсилване на решението.
Ответниците по касация Х. С. Г. и К. Г. изразяват становище в срока за отговор на касационната жалба, че на са налице предпоставките за достъп до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора процесуалноправни въпроси.
За да потвърди първоинстанционното решение, Варненският апелативен съд е приел, че е сезиран с предявени в обективно съединение искове за прогласяване нищожност на всички взети решение от общите събрания на ответното дружество от 1.11.2014 г. и 10.11.2014 г. и за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства от 25.11.2014 г. въз основа на невзетите /липсващи/ решения на двете общи събрания.
В мотивите на обжалваното въззивно решение е прието, че не са съставяни протоколи от общи събрания на съдружниците от 1.11.2014 г. и от 10.11.2014 г., поради което решенията следва да бъдат квалифицирани като липсващи с оглед успешно проведено оспорване истинността на документите, материализиращи провеждането на общи събрания и вземането на решения. Прието е, че вписването на обстоятелствата по партидата на ответното дружество от 25.11.2014 г. се явява вписване на несъществуващи обстоятелства, които не са валидно възникнали.
Обсъждайки възражението за недопустимост на първоинстанционния акт като постановен в нарушение на диспозитивното начало в процеса, въззивният съд е приел, че дължи произнасяне по иска с правно основание чл.29 ЗТР, който не е оттеглен, както и по иска за установяване нищожност на решенията, заявен с последващи уточнения в изпълнение указанията на Варненския окръжен съд, тъй като упражняваната с иска за заличаване вписването на несъществуващи обстоятелства защита е резултат на успешно проведена защита срещу нищожността на вписаните решения.
Тези мотиви дават основание да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за допустимост на исковете и тяхното съединяване, но тъй като служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата на селектиране на касационната жалба, следва да се приеме, че зададените въпроси от касатора подлежат на разглеждане в контекста на доводите за недопустимост на въззивното решение.
Първият въпрос в изложението е свързан с оплакването за допуснато нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес от първоинстанционния съд с твърдението, че се е произнесъл по незаявен от страните по надлежния ред спорен предмет. Процесуалноправният въпрос е формулиран, както следва:
Необходимо ли е изрично оттегляне на първоначалното искане или съдът се счита сезиран единствено с новото искане, заявено по указание на съда за уточняване петитума на първоначално предявения иск по реда на чл.129 ал. 2 ГПК.
В доктрината и в трайното установяване съдебна практика се приема, че всяко изменение в съдържанието на исковата молба, предприето преди връчването на препис от нея на ответната страна, се явява допустима ПОПРАВКА, по отношение на която не се прилагат процесуалните ограничения, важими при изменение на иска. В случая на изпълнение на указанията на съда за излагане на обстоятелства, на които се основава евентуалният иск по чл.74 ТЗ и посочване на петитум, кореспондиращ с твърденията на ищците за невзети решения на ОС, които са нищожни, са предприети в указания от съда срок процесуални действия по отстраняване на нередовности, които засягат два от заявените в обективно съединение 3 иска, един от които е евентуален. Главните искове са два – за прогласяване нищожност на решения на ОС, които са лиспващи и за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства. Указанията за отстраняване на нередовностите се отнасят до обстоятелствената част на евентуалния иск за отмяна на решенията и липсващия петитум, съответствуващ на главния иск за установяване нищожност на решенията на двете общи събрания. С изпълнението им в срок преди връчване на препис от исковата молба настъпват последиците на чл.129 ал. 5 ГПК – поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът се е произнесъл по искове, с които е сезиран, след отстраняване на нередовностите, засягащи единия от тях. Защитният орган не е нарушил забраната да се произнася спрямо незаявен от страните спорен предмет, като в съдебно заседание на 15.12.2015 г. с доклад по делото в присъствието на процесуалните представители на страните е уточнил претендираните права, правната им квалификация и възраженията по допустимостта на исковете.
Вторият зададен от касатора въпрос – допустимо ли е да се предяви иск по чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на решения на общото събрание на дружеството, когато същите решения са вписани в Търговския регистър и по отношение на тях е предявен иск по чл.29 ЗТР – е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 6.12.2002 г., в чийто раздел ІІІ изрично е прието за допустимо съединяването на иск за установяване нищожност на решение на Общо събрание с иск за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, респ. на пороци при вписването при наличието на правен интерес. Правна последица на всеки от исковете е заличаване на вписването.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въпросите, свързани с допустимостта на исковете и тяхното съединяване не са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВКС. Касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 163/21 юни 2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 208/2016 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА [фирма] В. да заплати на Х. С. Г. и на К. Г. по 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: