5
гр. д. № 1173/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 268
София, 26.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1173/2014. год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 378 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 381/2015 г. Кюстендилски окръжен съд е потвърдил решение от решение № 111 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 829/2014 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Е. К. и О. А. К. срещу [фирма] ревандикационен иск за поземлен имот № 035031 по КВС за землището на [населено място], обл. Кюстендил, който имот е заснет като част от имот пл. № 00912 в землището на същото село, м. „Д.”, с площ от 2.085 дка, съгласно скица-проект,изготвена по искане на ищците и след дадено съгласие на ОСЗ за изработване на цифров модел на парцел ІХ от парцеларния план на Стопанския двор.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца К. Е. К. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено искане за допускане касационна проверка на възизвното решение по разрешените в него въпроси:
А. при констатирана нередовност на исковата молба поради недостатъчно индивидуализиране на имота, предмет на иска, длъжен ли е съдът да върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на тази нередовност.
Б. Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, които са относими за спора.
В. При направен извод, че ищците са собственици на водоема и прилежащата му площ, съдът не е дали тази площ съответства на целия имот или само на част от него.
Г. Сочи , че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е конституирал като задължителни необходими другари продавачите по договора, от който ответника черпи прав.
Д. Също като процесуално нарушение е определено това, че съдът не е дал указания за вписване на исковата молба. В изложението не е направено позоваване и не е мотивирано нито едно от основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторът е предявил срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за поземлен имот № 000912, в землището на [населено място], с площ от 2.085 дка, съставлявал чат от стопанския двор на ТКЗС, ведно с построения в него водоем. Индивидуализирал е имота в исковата молба и с градини по скицата –проект № Ф 21950 от 28.02.2014 г. на ОбС ”Земеделие”, [населено място] като е уточнил, че имотът е образуван от имот № 000909 и имот № 035031, както и че е идентичен с парцел ІХ, в кв. 1 по плана на Стопанския двор на селото. Посочил е, че правото на собственост е придобил след проведен търг за продажба на имоти на ТКЗС „Е.” [населено място] в ликвидация, на 25.05.1994 г., за което е съставен протокол. На основание спечеления от него търг за имота е сключен договор за покупко-продажба от 27.03.1994 г., а сумата е внесена от него с фактура № 191 от 04.07.1994 г.
Ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на имот № 035031 с площ от 1.029 дка на основание договор за покупко-продажба сключен на 15.11.2013 г. с Е. З. З., В. Х., С. З. И., Р. Е. Г. и И. Б. З., които са се легитимирали като собственици на имота с решение № 57-32 от 15.01.2009 г. на ОСЗ, с което на наследниците на Е. З. С. е възстановено правото на собственост на нива с площ от 1.029 дка, в м. „П. хан, съставляваща имот № 035031 по картата на землището. Решението е постановено въз основа на влязло в сила решение от 12.09.1995 г. по гр. д. № 87/1995 г. на Кюстендилски районен съд в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е отменено решението на ОСЗ в частта, с която е отказано възстановяване право на собственост върху 3.748 дка от земеделски имот, целия с площ от 7.00 дка, в м. „П. хан” и е признато правото на възстановяване върху посочената част от него, която е индивидуализирана като парцел І, парцел ІХ и парцел ХІ по кадастралния план за стопанския двор.
Въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства относно проведения търг за продажба на спорния имот и е констатирал, че той е извършен при действието на чл. 48а ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 87/1993 г., която е повелявала, че при продажба на търг на недвижим имот, ликвидационният съвет на ТКЗС прехвърля вещни права, включително и правото на собственост върху земята, определени по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В проведения търг за водоема не е приложена скица на имота, определен като прилежащ към водоема. От събраните доказателства и приета техническа експертиза се установява, че посочения в договора за продажба прилежащ терен е идентичен с ІХ от парцеларния план на стопанския двор. В легендата към кадастралния план на стопанския двор и парцеларния план за обект „Фуражна кухня” парцел ІХ е посочен като терен за възстановяване (неномерирания лист след л. 109 от гр. д. № 829/2014 г.). Разликата в площта на заснетия в скицата проект имот с № 000912 и посочената в договора като прилещажа площ и в съставения въз основа на него констативен нот. акт. вещото лице обяснява с това, че при продажбата на имота, парцеларния план не е бил влязъл в сила. От това е направен извод, че след като при проведения търг е посочен терен, но само с размерите му, без да е индивидуализиран с граници, то ищците не установяват по несъмнен начин, че закупения от тях имот е идентичен с имот № 035031, възстановен на праводателите на ответника.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е било установено водоема да е изграден със средства на ТКЗС, поради което не е установено да попада в неговото имущество. Позовавайки се на чл. 19, ал. 1от Закона да водите действал от 1969 до 2000 г. е намерил, че обектът е държавна собственост, предоставен на ТКЗС за ползване, поради което ликвидационния съвет не е могъл да се разпорежда валидно с него.
Изводът, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот е направен и по аргумент от §29, ал. 8 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ изменението с ДВ бр.98 от 1997 г., с която разпоредба са обявени за нищожни търговете и решенията за разпределяне на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР, извършени от определените или упълномощени лица в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по закона и правилника за прилагането му.
Нищожността е обосновал и с това че, с чл. 43 от ППЗСПЗЗ е направено препращане към наредбата за търговете, която е била издадена на основание ЗППДОП, само в частта за начина на провеждане на търга, но не и относно формата на сключване на договор за продажба. Тъй като договорът за продажба е съставен в писмена форма, но не е спазена законоустановената нотариална форма (чл. 18 ЗЗД), то и на това основание той не е породил транслативно действие.
Въззивният съд е намерил, че не следва да обсъжда довода за придобиване на вещни права върху имота на основание давностно владение, тъй като той е въведен едва с въззивната жалба, т. е. е преклудиран.
Не обуславят допускане до касационна проверка първият процесуален въпрос, тъй като съдът не е обсъждал дали исковата молба е редовна в частта относно индивидуализиране на имота, предмет на иска. Въззивният съд е извел правния си извод от установеното с писмени доказателства, че в сключения договор за продажба имотът не е конкретизиран с граници и към договора не е приложена скица. От тези факти е направил извод, че при провеждане на търга прилежащият терен не е бил индивидуализиран по установения в закона ред. Това съставлява нарушение на предвидената процедура за продажба на недвижимо имущество от ликвидаторите на ТКЗС и основание за нищожност на проведения търг по смисъла на § 29, ал. 8 от ПЗР на закона.
Вторият въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика. Въззивният съд е направил своя преценка на установените с доказателствата факти, които е намерил за относими към правния спор и е достигнал до решаващия извод, че при провеждането на търга прилежащия на съоръжението водоем терен, не е бил установен по граници и площ по предвидения в закона ред, поради което не е могъл да бъде предмет на разпореждане.
Третият въпрос означен като „В” не съставлява правен въпрос, разрешен от съда. В мотивите на решението съдът е посочил, че продажбата, от която касаторът черпи права, е следвало да има за предмет и прилежащия терен, но в случая при провеждането му, този терен не е бил индивидуализиран по предвидения за това ред – с посочване на площ и граници и с изготвена скица, поради което той не е могъл да бъде обект на продажбата.
Твърдението за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд поради това, че не са конституирани в качеството им на задължителни и необходими другари праводателите на ответника (въпрос С от изложението), не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него.
Този въпрос не е стоял за разрешаване пред съда по предявения ревандикационен иск. Надлежни страни по него са лицето, което твърди че е собственик на имота, който се владее от друг без основание, а ответник – лицето, за което се твърди, че владее имота без правно основание.
Заявеното съставлява твърдение за наличие на основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281 ГПК, а не формулиран правен въпрос, който да е разрешен от съда и да е обосновал решаващите му изводи по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Като пети въпрос е направено твърдение, за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение изразяващо се в това, че не е дал указание за вписване на исковата молба. Вписването на исковата молба, с която е предявен вещен иск, не е установено в закона като условие за нейната редовност. Задължение за вписването й възниква, когато съдът даде изрично указание за това. В този смисъл е разрешението дадено в ТР № 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, поради което той не може да бъде определен като общо основание за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 381/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: