О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 27.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 32 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 531 от 21.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1026/2009 г. на Русенски окръжен с. е потвърдено определение от 25.09.2009 г. на Русенски районен с. , с което е прекратено производството по гр.д. № 5608/2009 година.
Частна касационна жалба против определение № 531 от 21.12.2009 г. на Русенски окръжен с. е постъпила от П. М. Ц. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като процесуалноправния въпрос задължен ли е гражданският с. да разреши подадената молба за защита и съдействие и съставлява ли отказът да се произнесе по иска по съществото си отказ от правосъдие е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния с. е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Гражданско дело № 5608/2009 година на Русенски районен с. е образувано въз основа на искова молба подадена от П. М. Ц. от гр. Р. против Русенски окръжен с. , с която се претендира да се прогласи нищожност на присъда № 1 от 13.01.1995 г. по н.о.х.д. № 170/1994 г. на Русенски окръжен с. , с която ищцата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 212а, ал.1, т.3 НК вр. с чл. 212, ал.2 НК и чл. 20 НК и осъдена на лишаване от свобода за срок от девет години. Поддържа се, че съдебният акт е бил постановен от незаконен състав от съдия и двама съдебни заседатели по дело, представляващо фактическа и правна сложност, което съгласно чл. 306 НПК (отм.) е следвало да бъде разгледано и решено в състав от трима съдии и четирима съдебни заседатели. Като довод за нищожност на съдебния акт е посочено и липсата на мотиви, изложени в деня на обявяване на присъдата.
С определение от 25.09.2009 г., първоинстанционния с. е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим, тъй като релевираните оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е следвало да бъдат въведени от страната в хода на инстанционното производство по обжалване на присъдата.
Определението е потвърдено с определение № 531 от 21.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1026/2009 г. на Русенски окръжен съд. Въззивният с. е приел, че твърдените от страната пороци на съдебния акт не могат да бъдат квалифицирани като основания за обявяване на нищожността му, което обуславя извод за недопустимост на производството по предявения иск.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос за допустимостта на предявения иск за прогласяване нищожност на влязъл в сила съдебен акт е разрешен в съответствие с утвърдената практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че преценката за правния интерес се извършва въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът; от съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба и вида на търсената защита. Въведените с исковата молба обстоятелства, а именно, че мотивите към присъда № 1 от 13.01.1995 г. по н.о.х.д. № 170/1994 г. на Русенски окръжен с. са били изготвени след установения в закона срок, както и че в нарушение на чл. 23, ал.1 НПК (ред. ДВ, бр. 31 от 1990 г. отм.) съдът е разгледал дело от фактическа и правна сложност в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, по правната си същност не съставляват оплаквания за нищожност на съдебния акт. Забавянето при изготвянето на съдебните актове е основание за дисциплинарна отговорност на съдията, но не и порок, водещ до нищожност на постановеното решение. Не съставлява порок, водещ до нищожност на присъдата и постановяването и в състав, формиран съобразно изискванията на чл. 23, ал.1 НПК (отм.) при първоначална преценка на съда относно фактическата и правна сложност на делото, обуславяща разглеждането му в състав от съдия и двама съдебни заседатели.сложняването на делото от фактическа и правна страна в хода на съдебното дирене не рефлектира върху законността на съдебния състав, формиран при започване на производството, а правата на подсъдимия за справедлив процес, проведен от надлежен съдебен състав са гарантирани чрез възможността за инстанционен контрол на присъдата по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Воден от изложеното, Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 531 от 21.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1026/2009 г. на Русенски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: