4
определение по гр.д.№ 306 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 306 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г. срещу решение № 104 от 25.10.2018 г. по в.гр.д.№ 248 от 2018 г. на Ямболския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав , с което е потвърдено решение № 43 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 264 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] за допускане на делба на оставени в наследството на Х. Г. Г. два недвижими имота и движими вещи между следните лица и при следните квоти: М. Г. Б. с квота 2/3 ид.ч. и Д. Х. Г. с квота 1/3 ид.ч.
В жалбата се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 137а от 17.11.1955 г. на ОСГК на ВС и решение № 125 от 25.01.2017 г. по гр.д.№ 2325 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.
Ответницата по жалбата М. Г. Б. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело за делба, което подлежи на касационно обжалване.
Касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд обаче не следва да се допуска поради следното:
1. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Д. Г. не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това е абсолютно основание за недопускане на касационното обжалване.
2. Няма противоречие между обжалваното решение на Ямболския окръжен съд и посочената от касатора практика на ВС и ВКС:
– В Тълкувателно решение № 137а от 17.11.1955 г. на ОСГК на ВС е прието, че при отказ от наследство частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, които са приели наследството и че ако някой от наследниците преди отказа е прехвърлил своето наследство на трето лице, върху уголемяването на наследствения дял има право продавачът-наследник, а не купувачът на наследството. Това тълкувателно решение няма никакво отношение към настоящото дело, по което никой от наследниците на Х. Г. Г. не се е отказал от наследството му. Напротив, видно от представеното по делото удостоверение изх.№ 7 от 16.06.2016 г. на РС- [населено място], двама от наследниците на Х. Г. /съделителката М. Г. Б. и Г. Г. Б./ са приели наследството му по опис. Никоя от страните по делото, включително и касатора Д. Г., не е и твърдяла някой от наследниците на Х. Г. да е правил отказ от наследството му. Поради това и няма как да има противоречие между горепосоченото ТР и постановеното по делото на Ямболския окръжен съд решение.
– Във второто посочено от касатора решение № 125 от 25.01.2017 г. по гр.д.№ 2325 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че продажбата на наследство е облигационен договор и условията за неговата валидност са уредени в ЗЗД. Продажбата на чужда вещ, доколкото не страда от пороци на форма и воля, е действителна сделка, но без транслативен ефект. Ако продавачът на наследството не е установил собствеността на вещите, за които се поддържа, че са в наследството, предмет на договора по чл.212 ЗЗД, то купувачът на наследството не може да стане собственик на посоченото деривативно придобивно основание. Напълно в съответствие с това решение на ВКС в обжалваното решение е прието, че договорът от 15.06.2016 г., по силата на който Г. Г. Б. е продала на М. Г. Б. наследството на Х. Г. Г. за сумата 5 000 лв., е облигационен договор и условията за неговата валидност са уредени в ЗЗД. Поради това съдът е разгледал и се е произнесъл по възражението на Д. Г., че този договор е недействителен. Приел е, че договорът е сключен в необходимата съгласно чл.212, ал.2 ЗЗД форма за действителност /писмена с нотариална заверка на подписите на страните/, че е надлежно вписан съгласно изискването на чл.212, ал.3 ЗЗД и че за неговото сключване няма предвиден в закона краен срок. Произнесъл се е и че продавачът по този договор Г. Г. Б. е обезпечила качеството си на наследник на Х. Г. и че договорът има вещно-транслативен ефект, тъй като към датата на сключването му /15.06.2016 г./ Г. Б. е била собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от имотите и вещите, включени в наследството на Х. Г.: защото към 04.12.2014 г., когато Х. Г. е починал, неговата леля К. Г. И. все още е била жива /починала е едва на 17.11.2015 г./ и съгласно чл.8, ал.4 от ЗН е наследила 1/3 ид.ч. от наследството на Х. Г. заедно с другите негови наследници по съребрена линия от трета степен /леля му М. Г. Б. и чичо му Д. Х. Г./, а след смъртта на К. И. през 2015 г. наследник на притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от наследството на Х. Г. е останала нейната единствена дъщеря Г. Г. Б..
3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че предявеният иск за делба бил недопустим /респ. недопустимо било и постановеното по този иск решение/, защото ищцата М. Г. Б. претендирала за наследствени права, каквито не притежавала. Дали ищецът по иска за делба притежава права в съсобствеността и ако притежава- какви са по размер тези права, е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска за делба.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за наследството, Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 25.10.2018 г. по в.гр.д.№ 248 от 2018 г. на Ямболския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.