2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 04.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3954/2016 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Д. Р. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд – С. З. № 148 от 03.05.2016г. по гр.д.№ 1135/2016г., с което е уважен предявения от К. Д. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата К. Д. В. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище , че по поставените в изложението основания по чл. 280 ал.1 ГПК правни въпроси е налице достатъчно постановена съдебна практика, която въззивният съд е съобразил и поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Казанлъшкия районен съд № 79 от 12.02.2016г. по гр.д.№ 2021/2015г. и е решил делото по същество като е осъдил С. Д. Р. да прекрати неоснователните действия , с които пречи на К. Д. В. да упражнява собственическите си права върху избено помещение №2 с площ от 10.06 кв.м. , принадлежащо към собствения й апартамент №2 вх.А ет.1 [улица] , [населено място] като премахне незаконния строеж, представляващ пристройка към тереса към ап.№1 вх.А на същия адрес.
Правните въпроси в т.1 от изложението за допускане на касационното обжалване в различните им разновидности се свеждат до този дали по иск по чл. 109 ЗС , по който петитумът на исковата молба е за осъждане на ответника да премахне незаконен строеж, ищецът трябва да докаже какви конкретни пречки създава той по отношение собствеността на ищеца. Въпросът не е обуславящ за делото, защото в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения, основани на твърденията в исковата молба и на събраните по делото гласни доказателства, че незаконният строеж, построен от ответницата С. Д. Р. пред мазето, собственост на ищцата К. Д. В. , намалява неговата осветеност и блокира достъпа до прозореца като оставя дълбок, нисък и тесен „тунел” , който препятства възможността за складиране в мазето на отоплителни материали, за което преди това е ползвано . Следователно изводът на съда за основателност на негаторния иск не е обоснован единствено с незаконността на пристройката към терасата на апартамента на ответницата, а на конкретните пречки за нарушеното пълноценно ползване на складовото помещение по предназначение.
Втората група въпроси: налице ли е ограничение на правото на собственост на избено помещение, ако е намалена, но не е осуетена възможността за ползване на прозореца , достъпът е свободен през вратата, която е законово технически предвиден вход, както и при липсата на нормативни изисквания, които да предвиждат степен на осветеност на мазето и изобщо достъп до светлина до това складово помещение, са обуславящи за делото, но не са налице предпоставките на 280 ал.1 т.3 ГПК, защото разрешението на възззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС. С решение № 62 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 712/2012 г., на ВКС I г. , решение № 815 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2009 г., и др. се приема, че искът по чл. 109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Според това разрешение, нарушението на пълноценното ползване като предпоставка за уважаване на негаторния иск, следва да се преценява съобразно конкретната характеристика на имота такъв, какъвто е изграден, а не в зависимост от абстрактната възможност обектът да има други технически характеристики. В случая в съответствие с тази практика, съдът е изградил изводите си за преченето по смисъла на чл. 109 ЗС съобразно възможностите за ползване на мазето преди изграждането на незаконния строеж. Ето защо не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, което е налице при неясна и неточна правна норма, по която няма съдебна практика или се налага осъвременяването й.
По изложените съображения , поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
При този изход на делото , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата К. Д. В. следва да се присъдят разноските за касационното производство, поискани с отговора на исковата молба и доказани с представения договор за правна защита от 28.07.2016г. , по който е платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 148 от 03.05.2016г. по въззивно гражданско дело № 1135/2016 г.,
Осъжда С. Д. Р. да заплати на К. Д. В. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: