О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 07.05.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2351/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. от с. Калояновец, обл. Стара З. срещу решение № 1358 от 30.05.2018 г. по в. гр. д. № 5413/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 3282 от 12.05.2017 г. по гр. д. № 2232/2014 г. на СГС, ГО, 9 състав, предявеният от касаторката срещу ЗК „У.“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за влошаване на здравословното й състояние (ексцес) в резултат на претърпяното от нея пътно-транспортно произшествие от 26.04.2009 г. е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до сумата 100 000 лв., присъдена с първоинстанционното решение.
В касационната жалба се поддържа че в атакуваната му част въззивното решение е недопустимо, а евентуално и неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касаторката, като е намалила присъденото й от Софийски градски съд обезщетение по съображения, че същото дублира обезщетението, присъдено с влязло в сила решение за първоначалните вреди, без да отчете, че се касае за съвсем нови и различни вреди, въззивната инстанция недопустимо е преразгледала влязлото в сила решение по воденото между страните предходно дело. Релевирано е изрично оплакване и за неправилност на обжалвания акт с твърдението, че определеното обезщетение не отговаря на тежестта и броя на доказаните усложнения и не отчита пожизнените последици от тях, както и че същото не е съобразено с икономическите условия в страната и със съдебната практика.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Касаторката счита, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 10 от ППВС № 4/1975 г. (във връзка с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при ексцес) и т. 11 от ППВС № 4/68 г. (поради неспазване на указанията при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди). Освен това, поддържа и твърдение за очевидна неправилност на акта поради противоречие между приетите за доказани факти и направените въз основа на тях изводи.
Ответникът по касация – ЗК „У.“ АД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 26.04.2009 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“, в резултат от което ищцата, като пътник в лекия автомобил, е претърпяла множество увреждания – била е в церебрална кома, получила е тежка черепно-мозъчна травма с дифузен мозъчен оток, имаща характер на дифузна аксонална увреда, хроничен субдурален хематом вдясно с незначителна компресия на същестранния страничен вентрикул, контузия на белия дроб и счупване на ІІІ – VІІІ ребра вдясно, за които с влязло в сила решение по в. гр. д. № 4337/2011 г. на Софийски апелативен съд застрахователят е осъден да й заплати обезщетение в размер на 90 000 лв.
Въз основа на заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи, решаващият състав е приел за доказано, че след влизане в сила на решението по предходното дело, в периода 2013 – 2014 г., в състоянието на ищцата са настъпили редица усложнения, които са в причинна връзка с получените при произшествието травми: на 05.12.2013г., чрез магнитно-резонансна томография, е диагностицирана обща корова атрофия – челно и средностепенна хидроцефалия, а на 29.01.2014 г., чрез отоневрологично изследване и аудиограма, е констатирано намаляване на слуха в дясното ухо.
Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията и на двамата жалбоподатели, по-конкретно – оплакванията на ищцата, че не са съобразени всички настъпили усложнения в здравословното й състояние, техния необратим характер и негативното им отразяване върху психиката и съответно оплакванията на застрахователното дружество, че не е доказано влошаване на здравето на ищцата.
При определяне размера на обезщетението решаващият състав е взел предвид: характера на допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищцата и последиците от него; причинените й страдания, които дават непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живота й; прогнозата, че това състояние е с траен и невъзстановим характер; фактът, че пострадалата е в млада и трудоспособна възраст, а предвид настоящото й здравословно състояние е принудена да търпи множество ограничения и напрежение, които отсега са довели до намаляване на трудоспособността й. Същевременно обаче е отчетено и обстоятелството (установено от заключението на психологичната експертиза), че последиците в емоционално-волевата сфера на ищцата, изразяващи се преумора, слабост, апатия, стрес и тревога, подлежат на лечение и при подходящ лечебно-охранителен режим биха могли да бъдат задържани на това положение, за да се избегне задълбочаването им. С оглед на това последно обстоятелство, както и съобразявайки икономическите условия в страната към датата на настъпването на влошаването на състоянието на ищцата, въззивният съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 100 000 лв. е завишено, като е намалил същото на 50 000 лв.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преди всичко следва да се отбележи, че в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен конкретен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка относно наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика (ППВС № 4/75 г. и ППВС №4/68 г.). Развитите от касаторката подробни съображения за неправилност на обжалвания акт са относими към самия касационен контрол, но не и към производството по допускането му, в какъвто смисъл са изричните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, твърдението за противоречие с цитираната практика е и неоснователно. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че претендираните от ищцата вреди са новонастъпили и не са били обезщетени с влязлото в сила решение по предходното дело между страните, но е намалил присъденото й от първата инстанция обезщетение поради преценката, че с оглед конкретните обстоятелства същото се явява прекомерно. Тази преценка на решаващия състав е направена след обстоен анализ на счетените от него за релевантни за случая обстоятелства, като правилността на същата подлежи на проверка при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допускането на касационния контрол.
Не може да се счете, че е налице и вероятност въззивното решение да е недопустимо поради пререшаване на спора относно обезщетяването на първоначалните вреди, получени в резултат на процесното произшествие, в какъвто смисъл неоснователно се поддържа от касаторката. В мотивите на обжалвания акт е преведено изрично разграничение между тези вреди и нововъзникналите вреди, предмет на настоящия спор, като присъдената от въззивния съд сума 50 000 лв. обезщетява именно тях.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касатоката е аргументирала поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, отъждествявайки твърдяната от нея очевидна неправилност с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и противоречие в мотивите на обжалвания акт. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1358 от 30.05.2018 г. по в. гр. д. № 5413/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: