3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 08.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1308 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. К. и В. Д. Я. – двамата от [населено място], против определение № V 3208 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. 749 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на К. и Я. за изменение на въззивно решение в частта му за разноските, сторени от въззиваемите във въззивното производство, възложени върху молителите.
В жалбата се сочи произнасяне на съда по въпроса дължи ли въззивната на въззиваемата страна заплащане за адвокатско възнаграждение, когато въззивната жалба ползва и двете страни по делото, при това без да е налице спор относно съсобствеността, правата и способа на извършване на делбата. Посочва се като неоснователно възприетото от съда, че К. е обжалвал в собствен интерес първоинстанционното решение, тъй като официално удостоверената площ на имота е по-голяма и определянето на реалната му пазарна оценка ползва най-вече въззиваемите, въззивната жалба не накърнява имуществени права на въззиваемите. Поддържа се като неправилно тълкуването, сторено от съда, на ППВС № 7/73 г., тъй като молителите не са предявявали за съвместно разглеждане в делбеното производство исковете по чл. 343 ГПК. Представят се определения на ВКС и влезли в сила първоинстанционно и въззивно решения.
Ответниците Н. Р. Т., Д. С. Т. и Е. Н. Я.-К. не представят отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема молбата за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна, защото в рамките на проведеното въззивно производство по инициатива на К. и Я., жалбата им е приета за неоснователна, като направените от въззиваемата страна разноски трябва да бъдат поставени в тежест на въззивниците, защото не биха били сторени, ако последните не са обжалвали в собствен интерес. Разисквани са постановките на т. 9 от ППВС № 7/73 г. Изтъква се, че разноските на ответната страна са направени само защото е упражнила правото си на защита срещу жалбата и не се касае за разходи, ползващи всички страни по делото.
Частната жалба е неоснователна.
По силата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. ППВС № 7/73 г. в т. 9 разяснява начинът на определяне на съдебно-деловодните разноски в производството по извършване на делбата, като изрично сочи, че те трябва да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнат друг спорен въпрос в рамките на делбата, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК в тази връзка. В соченото ППВС се тълкува начинът на определяне на дължимия размер разноски в производството по извършване на делбата – в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Както се подчертава и в самото ППВС, предмет на съответната законова разпоредба (сега чл. 355 ГПК) са разноските, сторени във връзка с ликвидирането на съсобствеността, например всички разноски по събиране на доказателства, извършване на експертизи, необходими други процесуални действия и пр., чрез които се определят обемът на правата на съделителите в съсобствеността, като от общото правило за разпределянето (съобразно стойността на дяловете) са изключени разноските, сторени във връзка с разрешаването на други въпроси. Нито представената съдебна практика обаче, нито пък соченото ППВС определят различен режим от общия такъв на чл. 78 ГПК за възлагане в тежест на страната на сторени от друга страна разноски в случай на иницииран от някоя от страните инстанционен контрол на подлежащ на обжалване съдебен акт в рамките на делбеното производство.
В процесния случай частните жалбоподатели са обжалвали първоинстанционното решение с твърдението за различна действителна площ на общото дворно място и съответно за неправилно определяне на пазарна оценка. Тази хипотеза е различна от случаите, при които липсва оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, поради което всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Оспорването на първоинстанционния съдебен акт по извършване на делбата при сторени от ответната страна разноски за процесуално представителство, води до прилагане на общото правило за присъждане на разноските.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № V 3208 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. 749 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: