О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 16.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1446 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Р. Р. и Ч. Г. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 23.03.2009г. по гр.д. №920/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.34 ЗС между Л. И. К.,С. Р. Р. и Ч. Г. К. е допусната делба на УПИ ХІІІ-166 в кв.38 по плана на гр. С.,в.з.”С” с площ от 670кв.м.,заедно с едноетажна вилна сграда,състояща се от една стая,кухня,килер,клозет-баня и входно антре,застроена на 45кв.м.,при квоти ? за Л. И. К. и ? при условия на съпружеска имуществена общност за С. Р. Р. и Ч. Г. К..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се допусне до делба имот с неточно описание,който въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,т.е. налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Л. И. К. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че описаният в диспозитива на обжалваното решение недвижим имот следва да бъде допуснат до делба при посочените в решението квоти,въззивният съд е приел,че през 1985г. Борис К. К. и Л. И. К. са прехвърлили този имот срещу задължение за издръжка и гледане на С. Р. по време на брака й с Ч. Г. След смъртта на Б. К. по предявен от Л. И. иск сключеният през 1985г. договор е развален по съдебен ред за 3/6 ид.части от имота,за които въззивният съд е приел,че представляват дела на Л. И. в съсобствеността. Прието е,че правото на собственост върху останалата част от имота принадлежи в режим на съпружеска имуществена общност на съделителите С. Р. и Ч. Г. Прието е също така,че по направеното пред въззивния съд искане на съделителите С. Р. и Ч. Г. за включване в делбената маса на насдтроената и пристроената след сключването на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане част от сградата съдът не следва да се произнася,тъй като е извън предмета на настоящето делбено производство,въведен с исковата молба,касае предявяване на нов иск за делба на имоти, непосочени в първото по делото заседание,поради което въвеждането им в производството пред въззивната инстанция е недопустимо.
Поддържаната от касатора теза,че формулираният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде споделена,тъй като въпросът доколко точно е описанието на имота, предмет на делбата,не е обусловил крайния изход на спора,нито изводите на въззивния съд за предмета на делбеното производство,по който съдът е компетентен да се произнесе. Основният въпрос,разгледан от въззивния съд,касае приложението на чл.278,ал.2 ГПК/отм./ и по-специално моментът, до който съсобствениците,имащи качеството ответници по предявен иск за делба,могат да искат включването в делбената маса и на други съсобствени между същите страни имоти. Изразеното в обжалваното решение становище по този въпрос съответствува на трайната практика на ВКС-самостоятелни обекти на право на собственост,които не са включени в делбената маса по реда и в срока по чл.278,ал.2 ГПК/отм./,следва да бъдат поделени в друго производство и не могат да бъдат включвани в предмета на делбата в производството пред въззивния съд.
Поставеният от касаторите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не е обусловил крайния извод на съда за предмета на делбеното производство,поради което не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.03.2009г. по гр.д. №920/2006г. по описа на Софийски градски съд по подадената от С. Р. Р. и Ч. Г. К. касационна жалба вх. №28354/03.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: