ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
София, 04. март 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1830 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 25.06.2009 г. по гр.д. № 405/2009, с което е отменено частично решението на Русенския районен съд от 09.03.2009 г. по гр.д. № 2584/2008, като е уважен до размера на 4.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката К. Г. А., представлявана от адв. Б, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички обстоятелства, които имат значение за определянето на размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата “И” ЕООД, Р. , представляван от адв. Р от РАК, я оспорва, като счита, че по повдигнатия въпрос има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд, който е обсъдил всички обстоятелства по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при работа на друга машина, без да е проведен съответен инструктаж, истцата е претърпяла трудова злополука, в резултат на което й е ампутирана част (до средната фаланга) от показалеца на лявата ръка, което е довело до 10% трайна загуба на трудоспособност поради нарушаване функциите на пръста и затрудняване на основната функция на ръката – последното, без високоспециализирани хирургически интервенции би останало за цял живот. За претърпените първоначално силни, а след това с по-малък интензитет болки и страдания, както и за неудобствата, които истцата ще продължава та търпи в ежедневието си съдът е определил според законовия критерий за справедливост обезщетение в размер на 4.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият повдигнат въпрос обуславя съдържанието на въззивното решение, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС, Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ или решения по чл. 290 ГПК). Повдигнатият въпрос не се разрешават и противоречиво от съдилищата. Съдът е взел предвид обстоятелствата по делото, които имат отношение към определянето на размера на обезщетението, приел е липсата на съпричиняване, естеството и степента на увреждането и вида и интензитета на претърпените болки и страдания, като е съобразил всички тези обстоятелства, т.е. няма противоречия с посочените от касатора съдебни решения на Върховния касационен съд. В приложението към касационната жалба не е посочен материалноправния въпрос, че за тежко увреждане е определено несъразмерно малко обезщетение. За да бъде поставен този въпрос, трябва да бъде посочена практика на съдилищата, по определянето на обезщетения при различни увреждания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 25.06.2009 г. по гр.д. № 405/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.