О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 268
гр. София , 08.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание шести април , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3291/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. А. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 187 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 42 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 107 от 22.11.2007 г. по гр.д. № 503 от 2006 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен иска на касатора за възстановяване на наследствените земеделски земи в полза на наследниците на Г. А. Т. в размер на 38 дка в землището на с. В., Д. община с план за земеразделяне. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на материалния закон , като касатора се позовава на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи иска.
Към касационната жалба е представено и изложение на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение . Н. Н. счита, че решението е постановено в отклонение от т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д. № 2 от 1996 г. на ОСГК. От обяснителната част на изложението се вижда, че тя се позовава на съществен процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с посоченото Тълкувателно решение и е довел до неправилни материално правни изводи .
Ответника община “. е депозирала отговор , в които посочва, че съдебният акт е правилен и обоснован и че касацията му не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Н. А. Н. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания в изложението не са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Н. А. Н. е поискала на основание чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ да се признае правото на възстановяване на земеделска земя с площ от 38 дка в землището на с. В., Д. община, останала в наследство от Г. А. Т. , който й е дядо и е починал на 8.05.1985 г./у-ние за наследници № от 2005 г./. Изслушано е заключението на в.л. Божко И. Г. , което като неоспорено е възприето от съда. Господинов установява, че с протокол № 4 от 20.08.1941 г. ТПС Комисията е оземлила Г. А. Т. като му е предоставила общо 30 дка , съставляващи парцели ХХІ;ІV и V в землището на с. В.. През същата година Т. е декларирал в емлячният регистър притежаването на тези тридесет декара , като ги е индивидуализирал и посочил по площ така както са му предоставени от Комисията. Първият и единствен писмен източник за наличието на общо 68 дка е декларацията му за приемане в ТКЗС, в която заявява , че внася общо 68 дка. С решение от 26.02.1998 г. по гр.д. № 1* от 1996 г. на ДРС, наследниците на Г. Т. са поискали да им се признае правото на възстановяване с план за земеразделяне на 30 дка земеделски земи и иска им е бил уважен.
С настоящето дело се предявява иск още за 38 дка, които не са били заявени , поради което съдилищата правилно са приели ,че е налице правен интерес от воденето му , поради което същия е допустим. И в двете съдебни инстанции обаче не са представени категорични доказателства, че наследодателят на ищцата е притежавал общо 68 дка . Разпитаните свидетели Г. М. Г. и Г. И. А. / техните показания не следва да се зачетат според редакцията на чл.11 , ал. 2 ЗПСЗЗ от 2007 г./ уклончиво обясняват, че георги А. Т. е бил собственик на земеделски земи , които е работил, без да посочват количеството, местността и начина на придобиването им. Настоящия състав намира ,че с текста на чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ в ред. от 2007 г. не е въведена абсолютна забрана на установяване на правото на собственост към момента на обобществяването на земята със свидетелски показания, а само е ограничено тяхното ползване като са необходими и други писмени доказателства, извън декларациите , установяващи наличието на по-голям обем внесена в ТКЗС земя. В случая обаче липсват изобщо убедителни писмени доказателства, които да се подкрепят от свидетелски показания за притежаването от Г. А. Г. на друга земя, извън тази с която е оземлен през 1941 г. и която да не е била собственост на неговия баща А или брат Т.
Решеният съществен процесуален въпрос- по предмета на доказване съгласно чл.127 ГПК, не е в противоречие с практиката на съдилищата и конкретно с цитираното Тълкувателно решение № 2 от 1996 г. Не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради което и въззивното решение не следва да се допусне до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 187 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 42 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: