О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 29.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 213 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” ООД чрез адвокат В срещу решение № 560/30.10.2008 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 483/2008 г., оставящо в сила отхвърлително решение № 55/09.04.2008 г. на Плевенски районен съд /ПРС/ по гр.д. № 2192/2007 г. по искове на касатора за 960 лв. възнаграждение по договор и 256 лв. неустойка за неизпълнение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна – О. П. оспорва подадената касационна жалба относно нейната допустимост и основателност като излага подробни съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “С” ООД срещу решението на ПОС по гр.д. № 483/2008 г. поради следните съображения:
ПРС е сезиран с обективно съединени искови от “С” ООД срещу О. П. за договорено възнаграждение в размер на 960 лв. и 256 лв. неустойка за неизпълнение по договор за изготвяне и публикуване на презентация, сключен с кмета на с. В. в рамките на община П.. И. са отхвърлени от ПРС, чието решение е оставено в сила от ПОС. ПОС е приел, че според чл.28 ал.1 ЗОбБ кметът на общината като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със заповед определя правата и отговорностите на разпоредителите с бюджетни кредити от втора и трета степен. В случая на основание чл.28 ал.1 ЗОбБ, кметът на община П. е издал заповед, по силата на която договорите от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, какъвто е кметът на К. село Б., се сключват в рамките на отпуснатите средства за годината, но след писмено разрешение на кмета на община П., а такова в случая няма, следователно липсва валидно сключен договор като предпоставка да се ангажира отговорността на община П..
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос този по чл.46 ал.1 т.10 ЗМСМА за пределите на представителна власт на кметовете на кметства и ограничението им с разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗОбБ, като касаторът счита, че разрешението на този въпрос е от значението за точното прилагане на закона и за развитието правото. Позовава се и на противоречиво разрешаване на този въпрос – от ПОС в настоящия случай и от ПРС с решение № 59/15.04.2008 г., за което твърди, че предстои да се разглежда от ВКС. Следователно, поддържа хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Така формулираният от касатора съществен въпрос не обуславя наличието на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Приложеното решение на ПРС не е влязло в сила, което самият касатор признава, а чл.280 ал.1 т.2 ГПК визира само влезли в сила решения. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да е налице същата, приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. В случая нормите и на чл.28 ал.1 от ЗОбБ и на по чл.46 ал.1 т.10 ЗМСМА са ясни и конкретни, а спорът опира не до тълкуването им, а до съобразяването с наличие или липса на заповед на кмета на общината, чието издаване и съдържание е предвидено в чл.28 ал.1 ЗОбБ. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице визираната хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПОС.
На основание чл. 78 ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 273 лв.- юрисконсулско възнаграждение
М. от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 560/30.10.2008 г. на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 483/2008 г.
ОСЪЖДА “С” ООД , гр. С., ул. “. № 19 ет.3 офис А3 да заплати на О. П., гр. П., направените разноски за настоящата инстанция в размер на 273 лв. /двеста седемдесет и три лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.