2
определение по гр.д.№ 201 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 10.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 201 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на РПК „Единство”- [населено място] срещу решение № 554 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 518 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 25 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 370 от 2009 г. на Районен съд-гр.С. за отхвърляне на предявените от РПК „Единство”- [населено място] срещу Е. П. Е. искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на едноетажа сграда с площ от 75 кв.м., представляваща търговски павилион, построена в УПИ X. в кв.56 по плана на [населено място], отреден за „Магазин и обществено обслужване” и с правно основание чл.73 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на тази сграда за времето от 19.11.2008 г. до завеждането на делото на 28.07.2009 г. в размер на 1600 лв., заедно със законната лихва върху тази сума.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС /решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1843 от 10.05.1983 г. по гр.д.№ 298 от 1983 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 272 от 26.05.2004 г. по гр.д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Собственик ли е РПК „Единство” на процесната сграда, 2. Неправилни ли са направените от съда констатации по отношение на правото на ищцовата кооперация на собственост върху процесната постройка, 3. Неправилно ли са приложени разпоредбите на чл.2, ал.3 от З. и чл.68 от ЗС относно придобиването на сградата по давност от кооперацията. Освен това, че твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 05.03.2012 г. пълномощникът на ответника Е. П. Е. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.г.р.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В производството по чл.288 от ГПК касационният съд е длъжен да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото и дали е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, а не дали тези изводи на съда са законосъобразни. Последното касае правилността на съдебното решение, която не се проверява в производството по чл.288 от ГПК.
В настоящия случай в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не е поставил за разглеждане правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Посочените от него като въпроси /собственик ли е РПК „Единство” на процесната сграда, неправилни ли са направените от съда констатации по отношение на правото на ищцовата кооперация на собственост върху процесната постройка и неправилното ли са приложени разпоредбите на чл.2, ал.3 от З. и чл.68 от ЗС относно придобиването на сградата по давност от кооперацията/ не са конкретни правни въпроси по тълкуване или прилагане на правни норми и като такива не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а касаят искане за произнасяне по правилността на съдебното решение, което както бе посочено по-горе не може да се осъществи в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Независимо от горното, не се констатира противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решения на ВКС:
1. В решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че разпоредбата на чл.2, ал.3 от З. е от материалноправно естество, като от датата на влизането й в сила екс леге кооперативните организации, доколкото са налице и предпоставките на пар.1, ал.2 от ДР на ЗК от 1999 г., се легитимират като собственици на построеното от тях и на прилежащия терен. Отмяната на нормата действа занапред и не може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права. Няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение, тъй като с обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за собственост именно поради това, че ищцовата кооперация не е доказала предпоставките на пар.1, ал.2 от ДР на ЗК от 1999 г.- по конкретно, че не е доказала, че е съществувала като кооперация към датата на изграждане на процесния павилион през 1973 г. или че е правоприемник на съществуваща към този момент кооперация.
2. Решение № 1843 от 10.05.1983 г. по гр.д.№ 298 от 1983 г. на ВКС, Първо г.о. е напълно неотносимо към настоящия спор. В него е прието, че придобивната давност може да се осъществи и когато владението е получено въз основа на нищожен договор и че не може да се придобие с давностно владение имот, който се намира в населено място, за което се прилага глава втора от З.. В конкретния случая не се касае за имот, владението върху което е установено въз основа на нищожен договор, нито съдът е основал изводите си за неоснователност на предявения иск за собственост на ограничението за придобиване на имот по давност, предвидено в глава втора на З..
3. В решение № 272 от 26.05.2004 г. по гр.д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че меродавно за уважаването на иск за собственост, основан на чл.2, ал.3 от З., е фактическото установяване, че кооперацията е била инвеститор на процесния обект и е вложила свои средства при изграждането му, като за изясняване на това обстоятелство са допустими всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Няма противоречие на обжалваното решение с това решение на ВКС, тъй като в обжалваното решение също е прието, че от значение за спора е дали кооперацията е вложила свои лични средства при изграждането на процесния павилион, но не и дали той е законен.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 554 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 518 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.