О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 11.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 884/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [община] и [община] срещу определение №385 от 2.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№378/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в, с което е потвърдено определение от 27.10.2016г. по гр.д.№203/2016г. на Софийски градски съд, г.о., І-6 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Оспорва се извода на въззивния съд, обоснован с тълкуване на разпоредбата на пар.10 ал.3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /З./, че образуваните съдебни производства след влизане в сила на закона срещу изявления за финансови корекции се разглеждат от административните съдилища по реда на З.. В жалбата се поддържа становището, че доколкото в пар.10 ал.3 от З. не е изрично уреден реда за разглеждане на искови молби срещу изявления за финансови корекции, подадени след влизане на закона в сила, то следва да се приложи разпоредбата на пар.10 ал.1 от З., предвиждаща започналите и недовършени производства са се довършват по досегашния ред – т.е по исков ред пред гражданските съдилища. Излагат се съображения, че З. не променя с обратна дата направените от ръководителя на управляващия орган изявления за налагане на финансови корекции, нито създава за получателите на помощта правна възможност да ги обжалват по реда на чл.27 З.. Аргументи в подкрепа на тезата за приложимост на общия ред по ГПК за конкретния правен спор касаторът черпи и от чл.47 от Х. за основните права на Европейския съюз, гарантиращ правото на ефективни правни средства за съдебна защита. Акцентира се върху обстоятелството, че в практиката на ВАС наложената финансова корекция, вкл. по Оперативна програма ”Околна среда 2007- 2013г. при МОСВ, не представлява индивидуален административен акт по чл.21 АПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
1.„Допустимо ли е получателите на безвъзмездна финансова помощ с получени изявления за финансови корекции преди влизане на З. в сила, и които към датата на неговото влизане в сила не са подали иск, за да е приложим пар.10 ал.3 , да защитят правата си по исков ред?”
2. „З. погасява ли правото на иск досежно изявление за финансова корекции, направено преди влизането му в сила, преди изтичане на давностния срок?”
3. З. трансформира ли правото на иск в рамките на давностния срок в право на оспорване в рамките на срока по чл.149 ал.1, съответно чл.140 АПК?”.
Във връзка с твърдението, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата касаторът представя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК в периода 2008-2013г., както и определение №2338/7.07.2016г. на САС по в.ч.гр.д.№2395/2016г. Отделно са представени две съдебни решения на ВАС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по частната касационна жалба – Министерство на околната среда и водите.
ВКС, ТК, второ отделение, след като обсъди доводите на касатора, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното определение на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по гр.д.№203/2016г. на СГС, І-6 с-в,, образувано по исковата молба на [община] и [община] против Министерство на околната среда и водите и е изпратил делото по компетентност на Административен съд –София.
Въззивният съд е посочил, че делото е с предмет осъждането на ответника да заплати на ищците сума, представляваща дължимо плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност, която сума не е заплатена на ищците при условията на договора, поради наложена от страна на ответника финансова корекция.
Съставът на апелативния съд се е позовал на разпоредбата на § 10, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.) от ДР на З. предвиждаща, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. Тълкувайки посочената разпоредба по аргумент от противното съдът е обосновал извода, че образуваните след влизането в сила на закона граждански производства срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват „не по съдопроизводствения ред, действал до влизането в сила на З., а по новоуредения със същия закон такъв ред – т.е. по административен ред и пред административните съдилища”. Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, базирано на разпоредбата на § 10, ал. 1 от З., като е посочил, че в случая се касае за образувано исково, а не административно производство и доколкото последното е образувано след влизането в сила на З., компетентен по спора е административният, а не гражданският съд. В определението е отразено становището на състава, че ако ищците не могат да реализират правата си пред административните съдилища, на тяхно разположение е редът за ангажиране на отговорността на държавата за претендираното нарушаване на правата им.
Настоящият състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Нито един от формулираните от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е обусловил правните изводи на въззивния съд. Както бе посочено по-горе съдът е обосновал извода за неприлагане на досегашния ред за разглеждане на исковата молба, позовавайки се пряко на законовата разпоредба на пар.10 ал.3 от ДП на З. (обнародвана в бр. 74 от 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.), т.е. според съда ако се приеме тезата на касатора за разглеждането на делото по исковия ред на ГПК, това било contra legem. Поставените от касатора въпроси относно допустимостта на иска /въпрос №1/, относно евентуалното погасяване на правото на иска преди изтичането на давностния срок /въпрос №2/ и относно евентуалното погасяване на правото на иск в рамките на давностния срок в право на оспорване в рамките на срока по чл.149 ал.1, съответно чл.140 АПК /въпрос №3/ са относими към проблематиката, свързана с разглеждането на претенции за заплащане на суми по искове предявени след 26.12.2015г. и основаващи се на оспорване на изявления за финансови корекции, направени преди влизане в сила на З., но не са значими по конкретното дело въпроси, тъй като не са формирали решаващата воля на съда. Приемайки, че компетентността на гражданския съд е изключена по силата на закона, съдът не е обсъждал като решаващи за спора аргументите на въззивника (поддържани и в касационната жалба) за евентуална непълнота на закона, нито съображенията, че защитата на получателя на средствата по реда на З. би била затруднена. Д. на въззивния състав за възможност за ангажиране на отговорността на държавата е изложен като допълнителен аргумент, но не е определил самостоятелно крайния извод на съда. Ето защо доколкото поставените от касатора въпроси не притежават характеристиката на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че в случая не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното следва да се отбележи, че посочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, са постановени преди влизане в сила на З. и в тази връзка не са относими за конкретния спор. Същото се отнася и до цитираното определение на САС (определение №2338/7.07.2016г. на САС по в.ч.гр.д.№2395/2016г.), което е постановено на 7.07.2016г. т.е. преди обнародването в ДВ. бр.74 от 20.09.2016г. на новата разпоредба на пар.10 ал.3 от ДП на З., с която с обратна сила, считано от 25.12.2015г., е регламентирано довършване по досегашния ред само на образуваните до тази дата гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководители на управляващия орган. В актуалната съдебна практика на ВКС (решение №200/31.03.2017г. по т.д.№2590/2015г.), както и в общата практика на ВКС и ВАС (Определение № 7 от 10.02.2017 г. на ВКС и ВАС по гр.д.№3/2017г., съобразено с Тълк.решение №8 от 12.11.2015г. по т.д.№1/2015г. на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС) се приема, че ако изявлението за финансова корекция е направено преди З. да влезе в сила, но оспорването на това изявление е направено по исков ред след влизане на закона в сила, компетентен да разгледа спора е административния съд по реда на АПК.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд,търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №385 от 2.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№378/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :