ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
[населено място], 11.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 575/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П., против определение № 8 от 04.01.2018 г. по в.ч.т.д. № 612/2017 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение №3214/17г. по т.д.1031/17г. на Варненски окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 3214/12.10.2017 г. на Варненски окръжен съд, по т.д. № 1031/2017 г., в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. против Д. Г. Д., П. Д. М. и В. К. Г. искове- с правно основание чл.124,ал.1 ГПК- за признаване за установено между посочените страни, че взетите решения на 24.05.2016г. от ОС на съдружниците на [фирма], решения, са недействителни, нищожни, невалидни, непротивопоставими и не пораждат правно действие, иск за прогласяване нищожност на подписаният на 24.05.2016г. от Д. Г. Д., П. Д. М. и В. К. Г. дружествен договор на [фирма], [населено място] и иск за признаване за установено по отношение на тези ответници, че ищците са собственици на капитала на [фирма], [населено място]. За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по първият иск -с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният състав е приел, че правен интерес от воденето му, ищците имат само спрямо дружеството, но не и спрямо съдружниците, тъй като установяването на твърдените от тях факти касаят единствено дружеството и съответното отразяване на тези факти в Търговския регистър ще бъде само по отношение на дружеството, но не и спрямо отделните съдружници, поради което и иска спрямо съдружниците е лишен от правен интерес и като такъв е недопустим. По същите съображения, апелативният съд е приел, че за жалбоподателите в настоящото производство липсва правен интерес от установяване нищожността на подписания на 24.05.2016 г. дружествен договор на [фирма], [населено място] и по иска за признаване за установено по отношение на тези ответници, че ищците са собственици на капитала на [фирма].
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.Частните касатори са поставили въпросът -„Имат ли ищците правен интерес от предявяване на искове по чл. 124 ГПК срещу ответниците физически лица и кои са пасивно легитимирани ответници, когато се оспорват правата на ответниците – физически лица по оспорените документи, представени по партидата на дружеството със заявлението?“ Частните жалбоподатели поддържат, че във връзка с произнасянето по посочения въпрос въззивното решение противоречи на : решение № 35 от 01.09.2015 г. по т.д. № 407/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 254 от 10.03.2014 г. по гр.д. № 1526/2013 г. на ВКС; решение № 230 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на ВКС; решение № 51 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 4870/2014 г.; решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д. № 846/2010 г. на ВКС от които са цитирани кратки части.Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с което е поставила въпросът – „При установяване по съдебен ред на нищожността на вписани обстоятелства с установителни искове по чл. 124 ГПК и чл. 26 ЗЗД, което установяване е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл. 29 ЗТР, следва ли състезателното производство по установителните искове да бъде проведено с участието на лицата, ползващи се от оспорените обстоятелства и опорочения охранителен акт? При предявяване на посочените установителни искове, физическите лица, които се ползват от оспорените документи и опорочените охранителни актове, пасивно ли са легитимирани да отговарят по искове?“ Страната по основанието е посочила, че с оглед изложено особено мнение по решение на Софийски апелативен съд е налице противоречива съдебна практика по въпроса. Поддържано е основанието по чл.280, ал.2,предл.3-то ГПК без да бъдат излагани съображения по него.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от тях първи въпрос не е релевантен, тъй като е фактически, а не правен и съответно не е свързани с решаващите правни изводи на състава, обусловили обжалвания резултат. Освен това и посочената, служебно приложена, практика на ВКС е неотносима към разглеждания случай, тъй като разрешава различни въпроси по различни от разглеждания в настоящето производство искове. С тези решения изобщо не е третирана правната проблематика на настоящият процесуален спор. Следователно с първият въпрос и поддържания допълнителен критерий- така посочената практика на ВКС- не се обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От вторият поставен въпрос би могло да бъде изведен релевантен и съответно да бъде установено общо основание. Страната по този въпрос е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че частните касатори следва да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. За такъв аргумент, не може да се счита твърдението й, че особено мнение на член на състава по решение на апелативен съд, с което се третира различна хипотеза от разглежданата, обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като страната не разглежда наличие на трайно формирана практика, която да бъде обсъждана от касаторите, като създадена при неточно тълкуване на закона. Т.е. не се обосновава и извод за наличие предпоставки и по това основание.
Касаторите са поддържали като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като страната не е изложила каквито и да било съображения за наличието му.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8 от 04.01.2018 г. по в.ч.т.д. № 612/2017 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено определение №3214/17г. по т.д.1031/17г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: