О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
гр. София, 15.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 26 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 368 от 20.09.2016г. по гр. д. № 482/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 297 от 22.04.2016г. по гр.д. №2957/2015г. на Пазарджишкия районен съд за допускане на съдебна делба между К. Б. К. и С. К. К. на движими вещи от обзавеждането на семейното жилище /подробно описани в решението/ и за отхвърляне на иска по отношение на останалите претендирани движими вещи, описани в исковата молба, включително лек автомобил.
Касационната жалба е подадена от ищеца С. К. К. и касае отхвърлената част на иска. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост, изразяващи се в това, че съдът е кредитирал изцяло показанията на майката на ответницата и е направил своите фактически изводи именно въз основа на тези показания, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите: 1/ длъжен ли е съдът да преценява показанията на т.нар. „заинтересовани“ свидетели във връзка с останалите събрани по делото доказателства; 2/ длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и в решението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните; 3/ когато една страна твърди, че има документ за определени факти, но тези документи са нечетливи и неразбираеми, длъжен ли е съдът да приеме, че наистина тези документи установяват съществуването на твърдените от страната факти; могат ли да бъдат оспорени такива нечетливи и неразбираеми хартиени носители. Спрямо първите два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по третия – по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата К. Б. К. чрез пълномощника си адв. Е. Б., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба на движими вещи между страните, които са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 1998 г. и е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №174/15г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Ответницата е оспорила иска за делба на автомобила и част от движимите вещи, като е поддържала, че жилището в [населено място] било закупено и обзаведено от нейната майка; за лекия автомобил сочи, че е закупен от нея няколко дни преди влизане в сила на решението за прекратяване на брака, по време на фактическата раздяла между съпрузите. Първоинстанционният съд е допуснал до делба част от движимите вещи, за които липсва оспорване от страна на ответницата и са събрани доказателства за придобиването им. По отношение на останалите, с оглед показанията на разпитаните свидетели и събраните по делото доказателства, е приел че не е доказано придобиването им или е изключен принос на ищеца при закупуването им /относно автомобила/. Затова е отхвърлил иска. Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателства и доводите на страните, включително показанията на свидетелите св. К., Б., Г., С. и Ш., е достигнал до извод, че искът за делба на част от вещите е правилно отхвърлен, тъй като не се установено придобиването им по време на брака. От една страна, липсват доказателства, че такива вещи са придобити изобщо, а от друга страна, събраните доказателства потвърждават тезата на ответницата, че вещите в жилището са купувани от майка й с нейни средства. С оглед на това съдът е приел, че вещите, придобити със средства на родителя на единия съпруг, не представляват съпружеска имуществена общност само поради това, че са предоставени на семейството. По отношение на лекия автомобил съдът е намерил за безспорно, че към момента на придобиването му /няколко дни преди влизане в сила на решението за прекратяване на брака/ страните са били в период на трайна фактическа раздяла, което изключва приноса на ищеца.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първите два въпроса, повдигнати от касатора С. К. К., имат значение за крайното решение, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Третият въпрос изобщо не е разгледан от съда. Мотиви по отношение на трите нечетливи фактури е изложил първоинстанционния съд, но не и въззивния.
При постановяване на решението въззивният съд е съобразил установената съдебна практика досежно преценката на доказателствата и по-конкретно на показанията на заинтересовани свидетели /решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 776/2009 г. на ВКС, IV г. о., както и представените от касатора решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ІV г.о. и решение № 34 от 22.02.2016г. по гр.д. № 4657/2015г. на І г.о./. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях е ценил и показанията на свидетелите. В случая и двете страни са ангажирали като свидетели свои близки роднини. Съдът посочил, че свидетелите на касатора не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, защото са общи и не установяват придобиването на конкретни вещи. Показанията на св. Ш., майка на ищцата, съдът е кредитирал след като ги е съпоставил с изнесеното от незаинтересованите свидетели Г. и С. и е установил, че те ги потвърждават. По този начин съдът е упражнил изискуемата от практиката засилена критичност към показанията на близки роднини. Ето защо, не е налице соченото противоречие със съдебната практика. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Доводите, с които в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава значението на тези въпроси за изхода на настоящия спор, касаят преценката на конкретно събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.е. въпросите, така както са формулирани, се свеждат до правилността на направените от въззивния съд фактически и правни изводи въз основа на тези доказателства. Такава преценка не може да бъде извършвана в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход ответницата К. Б. К. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 20.09.2016г. по гр. д. № 482/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба на С. К. К. от [населено място].
ОСЪЖДА С. К. К. от [населено място], [улица] ет.11, ап.58 да заплати на К. Б. К. от [населено място], [улица], ет.8, ап.24 сумата 800 /осемстотин /лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: