Определение №269 от 16.11.2017 по тър. дело №1620/1620 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 269
София, 16.11.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1620/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ч. А. К. срещу решение №81 от 08.03.2017г., постановено по гр.д.№67/2017г. по описа на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение №716/28.11.2016г. по гр.д.№4382/2015г. на Районен съд – [населено място].
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода във въззивното решение, че е допуснал виновно неизпълнение на договора за финансов лизинг от 2008г. като основание за неговото разваляне по реда на чл.87 ЗЗД във вр. с чл.15.1.1 от Общите условия към договора. Излага съображения за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на възражението във въззивната жалба относно заключението на вещото лице за дължимата лизингова цена. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал три правни въпроса, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК..
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] (с предишно наименование [фирма]), в който се твърди, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като същевременно се сочи, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.2 т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният състав от Врачански окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение №716/28.11.2016г., постановено по гр.д.№4382/2015г. на Районен съд – [населено място], с което е признато за установено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че Ч. А. К. дължи на [фирма] (с предишно наименование [фирма]) предаването на движима вещ – лек автомобил „Хюндай I 30” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца и предмет на прекратения договор за лизинг №008846-001/13.08.2008г.
Съгласно чл.70 ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца като въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. С исковата молба ищецът е посочил цена на иска 5 579 лв. (1/4 от стойността на процесния автомобил като нов). С разпореждане от 28.10.2015г. първоинстанционният съд е приел посочената от ищеца цена на иска по чл.69 ГПК като правилно определена и е посочил, че дължимата държавна такса по предявения иск в размер на 223.16лв. (4% от 5 579лв.). Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника при разглеждане на делото, включително и пред въззивната инстанция и този въпрос не може да бъде пререшаван.
На основание чл.286 ал.2 ТЗ във връзка с чл.1ал.1 т.15 ТЗ договорът за лизинг е търговска сделка, което обуславя търговския характер на делата за разрешаване на спорове, произтичащи от лизингови договори. Тъй като цената на иска от 5 579 лв. е под предвидения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената срещу необжалваем съдебен акт касационна жалба е процесуално недопустима и на това основание следва да бъде оставена без разглеждане.
Без значение за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от закона (чл.280 ал.2 т.1 ГПК).
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ч. А. К. срещу решение №81 от 08.03.2017г., постановено по гр.д.№67/2017г. по описа на Врачански окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top