О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 21.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 689 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10163 от 27.ХІІ.2018 г. на „Архпроект Дизайн” ЕООД-София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Кюстендил против решение № 303 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2018 г., постановено по т. д. № 432/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 183/5.ІV.2018 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 371/2015 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен осъдителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, предявен срещу ответното „Парти Груп-2” ООД-гр. Пловдив за осъждане на последното да заплати следните две суми: 1./ В размер на 26 052 лв. (двадесет и шест хиляди и петдесет и два лева) по данъчна ф/ра № 51/23.ІХ.2013 г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за „поръчка” (в действителност за изработка – бел. на ВКС) , сключен помежду им през м. август`2012 г. с предмет: изготвянето на комплексен проект по чл. 154 ЗУТ за промяна на предназначението на СПА комплекс и нощен клуб за 200 души в „Жилищен комплекс ІV-та категория” на приземния етаж на съществуваща сграда, находяща се в УПИ ІІ-3212 от кв. 302 на [населено място] и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (22.01.2014 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 1 265 лв. (хиляда двеста шестдесет и пет лева), представляваща мораторна лихва върху част от главницата в размер на 11 710 лв. за периода 15.12.2012 г. – 6.01.2014 г.
Оплакванията на дружеството касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговият осъдителен иск срещу ответното „Парти Груп-2” ООД-гр. Пловдив да бъдел уважен в пълния предявен по делото негов размер /за главница и лихви/, като в резултат му бъдат присъдени и всички направени по водене на делото разноски за трите инстанции. Инвокиран е довод, че обжалваното въззивно решение е било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл.чл. 180 и 182 ГПК, понеже е била зачетена материална доказателствена сила на частни документи, съдържащи изгодни за издателя им изявления и записванията в счетоводните му книги са преценени, като са игнорирани заключенията на вещите лица относно тяхната нередовност.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Архпроект Дизайн” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на съдилищата” (две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от двете отделения на търговската колегия на ВКС: Р. № 51/21.VІІ.2010 г. на І-во т.о. по т. д. № 528/2009 г., както и Р. № 62/25.VІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 546/08 г.) по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Може ли да бъде доказано плащане с приходни касови ордери /ПКО/ при липсата на подпис на закона представител на търговско д-во за „получил сума” в ордера и направено оспорване на тези ордери от страна на ищеца /настоящ касатор/ при представянето им с отговора по неговата искова молба?”;
2./ „Обективираното в приходни касови ордери /ПКО/ изявление, че при подписването им лицето, което ги е издало, е заплатило посочените в тях суми като авансово плащане, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ответникът е провел пълно главно доказване на факта на плащане по договор за изработка или трябва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?”;
3./ „Представеният и приет по делото като доказателство приемо-предавателен протокол от 12.ХІІ.2012 г. представлява ли самостоятелно правно основание за възникване на задължения за плащане за ответника?”;
4./ „Процесните по делото ПКО имат ли характера на разписка за получената сума и важи ли тя срещу дружеството неин издател, при условие, че в тези ордери липсват има на физическото лице, представляващо дружеството получател на сумата и при съобразяване на презумпцията по чл. 301 ТЗ на плоскостта на проявено от страна на ищеца противопоставяне веднага след узнаването /настъпило по повод връчването на отговора на исковата молба/?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Парти Груп-2” ООД-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 3 000 лв. – съгласно приложените към отговора пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 13.ІІ.2019 г. /т. ІІІ/ и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че нито един от 4-те правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба нямал естеството на такъв, който да е обуславящ за изхода по конкретното дело.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на софийското „Архпроект Дизайн” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, въззивният съд е могъл да констатира, че между страните по делото няма спор, че възложената на ищеца настоящ касатор работа, чийто предмет е било изготвяне на технически проект за промени по време на строителството /по реда на чл. 154 ЗУТ/, е била изпълнена, което се потвърждавало от надлежно приобщените към доказателствения материал приемо-предавателни протоколи, подписани за изпълнителя от И. Л. – като изрично посочено към датата 10.ХІІ.2012 г. от управителя на „Архпроект дизайн” ЕООД „лице, с което да се работи по договора, вкл. и да отговаря за плащанията” по същия. В тази връзка решаващите правни изводи на въззивния съд, базирани върху приетите две експертни заключения по делото – СПЕ и ССЕ, са били за недоказаност на възражението на ищеца настоящ касатор, че процесните 2 приходни касови ордери /от датите 11.Х.2012 г. и 3.ХІІ.2012 г./ били неистински документи, но също и че според заключението на в.л. счетоводител, можело да се проследи, независимо от липсата на надлежно осчетоводяване при ответника, какъв е произходът на сумите, фигуриращи в офертата от 10.Х.2012 г. и в горните два ПКО, както и в кои счетоводни сметки (на л. 167от досието на първоинстанционното дело) те са намерили отражение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на „Архпроект Дизайн” ЕООД няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на Пловдивския апелативен съд в атакуваното решение. Тези въпроси са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани от касатора допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. За пълнота ще следва да се отбележи, че твърдяното от касатора произнасяне на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение „в противоречие с практиката на съдилищата” не е сред лимитативно изброените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
В заключение атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, софийският търговец настоящ касатор ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в размер на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представлява изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив: съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 13.ІІ.2019 г. /т. ІІІ/ и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2018 г., постановено по т. д. № 432/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Архпроект Дизайн” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет. VІ, ап. № 42 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Парти Груп-2” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „А”, ап. № 27, СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2