ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
София, 22. март 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 258 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 111/16.10.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1383/2018, с което е отменено решение № 61/13.07.2018 на Районен съд Средец по гр. д. № 109/2018, с което са отхвърлени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и в частта, в която е отхвърлен иска за отмяна на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“.
Недоволен от решението е касаторът С. Г. А., представляван от адв. И. С. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно тежестта на допуснатото нарушение, както и за значението на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, също и по материалноправните въпроси за съдържанието на заповедта за уволнение и може ли в нея да се препраща към друг документ; за значението на срока, след който е наложено второто наложено дисциплинарно наказание; следва ли работодателят да предостави достатъчен срок и фактическа възможност за съобразяване на поведението на служителя, преди да бъде наложено второ наказание за същото дисциплинарно нарушение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
В частта, в която се обжалва въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, касационната жалба е недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника от 13.12.1999 г., като на 01.07.2016 г. е назначен на длъжност „отчетник измервателни уреди – отговорник инкасо-касиер-домакин район С.“ с основна трудова функция да отговаря за приемане, предаване и отчитане на парични средства и документи и съхраняването им в касата, правилното и срочно отчитане на водомерите и за подаване на данни в управлението, касаещи водопотреблението. Със заповед № РД-09-20/10.01.2018 на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, а считано от 19.01.2018 г. е прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № РД-58/18.01.18 на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, т. 7, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя относно работата с мобилни устройства за отчитане на измервателни устройства и поставяне на бар-кодове и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение (облагодетелстване чрез промяна на данните на личния му водомер). Ищецът счита, че двете заповеди следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
По повод извършена цялостна проверка на работата на ищеца за периода от м. януари 2013 г. до 19-20.12.2017 г. с докладна записка е установено, че на отчитаните над 200 обекта няма монтирани „бар-кодове“, което прави невъзможно отчитането на устройствата, а самите „бар-кодове” са намерени на две връзки в бюрото му и така, при извършено на място реално отчитане на водоизмервателните уреди от друг отчетник, са констатирани големи разлики. За времето от м. 01.2013 г. до м. 09.2016 г. ищецът е променил данните за личния си водомер, като се облагодетелствал с 304,16 лева. Първото нарушение е липсата на поставени бар-кодове на подотчетните на ищеца водомери, което следва да се счита за открито от датата, на която работодателят е узнал за него – с докладната записка от 21.12.2017 г. Като неоснователно е прието оплакването на ищеца, че за същото нарушение на служителя вече му е наложено наказание, понеже това е едно от основанията за налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“, тъй като до налагане на следващото наказание няма данни за поставени бар-кодове на водомерите, т.е. и след налагане на първото наказание служителят е продължил да не изпълнява задължението по инструкцията от 04.10.2010 г., а второто наказание на практика се явява наложено за нов период. Съдът е взел предвид, че при няколко големи обекта е констатирано неотчитане на вода в значителни количества, което сочи на системна липса на реално отчитане на изразходваната вода от страна на ищеца, като са установени изразходвани и неотчетени, нефактурирани, съответно незаплатени от абонатите количества вода от над 2.000 куб.м. Като безспорно установено и доказано съгласно двете експертизи е прието и второто нарушение – промяната на данните за личния водомер на ищеца, за което обаче е пропуснат преклузивния срок. В заключение въззивният съд е приел, че правилно и обосновано на ищеца е наложено най-тежкото наказание уволнение при наличието на системност, тъй като въпреки наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ той е продължил да не се съобразява с въведените в дружеството правила за работа и методика на отчитане на водомерите на абонатите, като не само след налагане на наказанията, но и в исковата молба и в хода на производството той е опитвал да установи, че поставянето на бар-кодове на водомерите не е свързано с естеството на работата и е без значение, позиция, несъвместима с длъжността му отговорник, който следва да контролира съвестното изпълнение от страна на останалите инкасатори на задължението им да поставят бар-кодове на водомерите на своите абонати, още повече утежнява извършеното от него.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те нямат претендираното значение, тъй като не са разрешение в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съдът е съобразил задължението си в мотивите на решението да обсъди всички доводи на страните и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, включително относимите към тежестта на нарушението. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съдът е длъжен да прецени съответствието на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи, като не съществува правна пречка заповедта да препрати към друг документ, без да е необходимо съдържанието на този документ да бъде възпроизведено в текста на заповедта, ако работникът е запознат с този документ. Работникът е длъжен незабавно да преустанови извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наказан, за отстраняването на последиците от извършването на нарушението е необходим разумен срок според естеството на мерките, които трябва да бъдат предприети незабавно.
С оглед изхода на делото на делото, на ответникът по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/16.10.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1383/2018.
ОСЪЖДА С. Г. А. от С. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Б. сумата в размер на 150 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 111/16.10.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1383/2018 в частта, В която е отхвърлен иска за отмяна на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“.
Решението, в прекратителната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на касатора С. Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.