Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София , 22.05. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
lПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3672 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българската държава, представлявана от процесуален представител на Областния управител на Област Б., представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивно решение № 24 от 18.04.2017 г. по възз. гр.д. № 41 /2017 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 383 /28.11.2016 г. по гр.д. № 1890 /2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя Българската държава с правно основание чл.108 ЗС срещу [фирма] и с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу [фирма] за 43 % ид.ч. от правото на собственост на четири поземлени имота, индивидуализирани в първоинстанционното решение, с обща площ 63.193 дка, върху които е изграден къмпинг „Г.“.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни [фирма] и [фирма] в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Исковете са предявени за 43 % идеална част от терен, за който са отредени четири поземлени имота по КК на [населено място], с твърдение, че на Х.-тур-с ЕАД са били предоставени само 36 дка от целия терен с площ 63 дка, поради което между това дружество и Държавата е възникнала съсобственост при съответните 57 % и 43 % идеални части. [фирма] е придобил имота от публична продан, който е деривативен придобивен способ, поради което не е могъл да придобие повече права от продавача (длъжника).
Въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства приема, че за стопанисване и управление на ТК „Б.“– [населено място] е предоставен целият терен, който е бил държавна собственост. За терена е бил съставен А. през 1996 г., в който е отразено, че площта му е 73 дка и че е предоставен за оперативно управление на [фирма] (преобразувано от ДФ, в ЕАД и АД, правоприемник на част от активите на ТК „Б.“ – [населено място]), поради което съдът не приема, че за оперативно управление са предоставени само 36 дка. Въззивният съд е изложил мотиви за това, че по отношение на [фирма] са установени всички елементи от фактическото основание на чл.17а ЗППДОП (отм.), които е посочил в съответствие с цитирано решение на ВКС, постановено на основание чл.290 ГПК, и по конкретно, че с посочена заповед от 1995 г., земята върху които е изграден къмпинг „Г.“, е апортирана в капитала на дружеството и включена в баланса му, което се установява по делото от заключение на СИЕ (съдебно-икономическа експертиза), изготвено въз основа на представени по делото доказателства. Въззивният съд излага и евентуални мотиви, основният от които е, че Държавата, чрез АПСК, като взискател в публичната продан на имота, е твърдяла неизгодното за нея (държавата) в настоящото производство обстоятелство, че площта на терена на къмпинг „Г.“ е 73 дка, които съдът преценява като извънсъдебно признание на факти, които не ползват ищеца. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на [фирма] не се основава на отразеното в КК, а на участието му в публичната продан по посочено изпълнително дело, в който му е възложен с влязло в сила постановление.
От едно от заключенията на СТЕ (съдебно-техническа експертиза) въззивният съд е приел, че има незначително застъпване на част от спорния терен с плажната ивица – изключителна държавна собственост – от плажната ивица в полза на къмпинга са отнети 6 537 кв.м., а от къмпинга в полза на плажната ивица – 927 кв.м. и че в КВС (картата на възстановената собственост) са се получили неточности при отразяването на тези площи
Въззивният съд е очертал предмета на спора: положителен установителен иск за собственост и ревандикационен иск за идеални части от четири поземлени имота.
Приел е, че в исковата молба не е направена конкретизация дали се претендира собственост върху имоти частна държавна собственост или върху имоти публична държавна собственост. Приел е, че съгласно чл.6,ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие морските плажове са изключителна държавна собственост.
Въззивният съд, по довод на жалбоподателя – ищец, е приел, че при предявените искове, произнасяне по отношение на установената изключителна държавна собственост би означавало произнасяне свръх петитум, тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения, че при предоставянето на терена е включена част от плажната ивица и съдът е бил сезиран с иск за установяване на съсобственост, произтичащи от различни правни основания, поради което съдът не може да се произнесе и съобрази наличието на реални части (неустановени по своя размер), от процесните имоти, които са изключителна държавна собственост.
Така въззивният съд е приел крайния извод, че ищецът (държавата) не е доказала, че е собственик на твърдените 43 % идеални части от процесните имоти, поради което и предявените искове са неоснователни.
Във връзка с довода, че въззивният съд неправилно не се е произнесъл по установената изключителна държавна собственост жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са процесуалноправни и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по тях липсва практика на съдилищата:
1. Длъжен ли е ищецът в лицето на държавата да уточнява вида на претендираната собственост, а именно частна или публична държавна собственост?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, тъй като съдът не е приел такова нещо. Съдът не е приел нито, че исковата молба е нередовна, нито, че исковете са неоснователни поради това, че държавата не е уточнила вида на претендираната собственост.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за идеални, а не за реални части, поради което не може (недопустимо е) да се произнася по отношение на реални части, тъй като такова произнасяне би било свръх петитум.
Приел е за установено по делото, че като част от процесните имоти погрешно е заснета част от плажната ивица, но за нея като изключителна държавна собственост не са предявени искове – не са наведени твърдения като основание на искове, нито са формулирани съответни петитуми за реални части.
2. Следва ли съдът при установяване наличието на изключителна държавна собственост в хода на процеса да уважи предявения иск в частта на доказаната собственост, ако същата не е заявена като такава в исковата молба?
Въпросът не е обуславящ, обуславящ е въпросът дали съдът следва да се произнесе (само) по предявения иск (или предявените искове) или следва да се произнесе и извън исковете, с които е сезиран (което не е в съответствие с установеното в процесуалния закон диспозитивно начало).
3. Допустимо ли е да съществува публична държавна собственост и частна собственост в рамките на поземлен имот?
И този въпрос не е обуславящ, тъй като е извън предмета на спора, исковете не са основани на такива твърдения.
В обобщение: въпросите не се отнасят до решаващите за изхода от спора изводи на съда за това, че целият терен на къмпинга е бил предоставен за оперативно управление и впоследствие приватизиран и придобит от публична продан, което изключва правната възможност за възникване на съсобственост. А се отнасят до факти, които не са наведени като основания на исковете (и за които не са предявени съответни искове за защита на реални части от поземлени имоти).
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
И не съществува процесуална пречка да се предявят искове за защита на реални части от плажната ивица, за които се твърди, че са включени без основание в поземлени имоти, за които правен субект, различен от държавата ( [фирма]), се е снабдил с титул за собственост и оспорва изключителното право на собственост на държавата.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни претендират разноски, но не са представили списъци за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което исканията им са неоснователни.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 24 от 18.04.2017 г. по възз. гр.д. № 41 /2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.